⚖️ЗА СИЛАТА НА ПРАВОТО       И ПРАВОТО НА СИЛАТА.⚖️

Шекспир, ясно е Написал ВЕНЕЦИАНСКИЯ ТЪРГОВЕЦ! Какво точно представляват Ционистите.

Уонко, Това е класика!! Но от много години се чудя как още не са го спрели този филм и не са изгорили произведението на Шекспир.

Иване Брато, няма смисъл да спират каквото и да е. При положение, че Матряла никога няма да Прочете или да гледа Класики. Гледам Зомбита с телефончетата по улиците, ще се пребие, но няма да гледа дори къде върви. И по колите още по зле, накили си 65 монитора и кара на някъде си.

Справедливостта подлежи на оспорване. Силата е много разпознаваема и безспорна. Така че силата не би могла да бъде дадена на справедливостта, защото силата противоречи на справедливостта и казва, че е несправедлива, и казва, че е справедливост. И така, неспособни да направим това, което е справедливо, силно, ние направихме това, което е силно, справедливо.

Художника, не успя да нарисува картината до край...

Този текст на Христина Ананиева е изключително остър, емоционален и зареден с историческа памет. Той засяга една от най-чувствителните теми в българското обществено съзнание – връзката между спасяването на българските евреи и моралния ангажимент, който това създава днес. Авторката твърди, че в момента Израел (подкрепен от САЩ) упражнява „правото на силата“ (военно надмощие), докато светът и интелектуалците призовават към „силата на правото“ (международни норми, хуманизъм). Когато една държава използва военна мощ, за да преначертава граници или да унищожава цели райони (Газа, Ливан), тя влиза в разрез с хуманитарното право, което авторката нарича „античовешка доктрина“. Българският народ е един от малкото, които в най-мрачните години на Втората световна война застанаха като жив щит пред своите съграждани евреи.

Авторката издига тезата, че именно защото българите са били спасители, те днес имат „пълното морално право“ да бъдат критични. Това не е антисемитизъм, а морален коректив. Когато спасиш някого от несправедливост, ти очакваш той да не върши същата несправедливост спрямо други. Текстът атакува стратегията всяка критика към държавата Израел или нейното правителство да бъде обявявана за „антисемитизъм“. Ако целият свят или по-голямата част от един народ осъждат насилието, възможно ли е всички те да са антисемити? Авторката подчертава, че това етикетиране е защитен механизъм, който цели да заглуши дебата за действията в Газа и Ливан.

Религиозният месианизъм и Третият храм - Тук Ананиева засяга метафизичните амбиции на определени радикални елити в Израел. Третият храм: Изграждането му е свързано с дълбоки религиозни пророчества, но в политически план това означава пълна доминация над Йерусалим и разрушаване на статуквото. Авторката пита: Възможно ли е това да стане само с принуда и без световна подкрепа? Тя прави паралел с империята на Чингиз хан – напомняйки, че всяка сила, изградена само върху насилие, рано или късно изчезва от картата. Атомният арсенал като гарант за мир - Това е сурово, реалистично заключение (Realpolitik). В свят, в който международното право не работи, авторката стига до извода, че само ядреното възпиране може да защити суверенитета на държави, които са обект на чужда агресия. Това е директна препратка към Иран и стремежа му към ядрено оръжие като единствена застраховка срещу „демократизиране“ по модела на Ирак или Либия.

Християнският завършек - Финалът е дълбоко символен: „Христос е ваш син. На нищо ли не ви научи?“ Това е призив за милосърдие и смирение, напомняне, че корените на християнската етика (любов към ближния) тръгват от същата земя, която сега е напоена с кръв. Текстът на Христина Ананиева е вик за справедливост и памет. Тя отказва да приеме ролята на „пасивен наблюдател“ и напомня, че благодарността не е еднократен акт, а постоянно морално поведение.

Текстовете на авторката Христина Ананиева са качествени и честни, но тя се предоверява на евреите - те винаги са искали чрез измама да изкарат едва ли не всяка велика личност “евреин”… А Исус Христос НЕ Е ЕВРЕИН! Изрично е записано, че родният му език е АРАМЕЙСКИ.