ЗА СМИСЪЛА ОТ СМЕЛОСТТА

Вече втори месец през Варна ежеседмично преминават военни колони със западна бойна техника на път за Румъния. Войната ни приближава.

Но политиците ще ни убеждават до последно, че всичко е наред, че няма заплаха за родината ни, за семействата ни. Това е техният начин - всеки политик е скверен лъжец и продажник, а тези във властта са потвърдени такива. Те вече са взели парите, близките им са уредени на хубави, далечни места. За тях България е само сергия с преоценени стоки, от която не е останало почти нищо за грабене. И сега вече могат да я вдигнат във въздуха.

Особено ярко в цялата схема изпъква вината на "субсидираната" ни интелигенция и на смешната ни армия - единствените "институции", които имаха възможността да възстановят справедливостта. Първите чрез словото, вторите с оръжие.

Започне ли се, не очаквайте закрила и пощада от никого - нито от врага, нито от приятеля. 

Когато страшното дойде, първо ще бъдете изоставени от държавата и от властта, и ще трябва да разчитате само на своите сили и молитви.

Повярвайте - ще се изненадате колко сме слаби и смъртни, когато не сме единни. Защото смъртта не боли, но обстоятелствата около нея могат да бъдат много болезнени.

Именно тогава, пред труповете на първите убити деца, ще се запитате: 

"Защо не вдигнах глас срещу това мракобесие - та всичко беше толкова прозрачно! - "ТЕ" ни изтъргуваха като животни за кланица?!? Защо не се възпротивих, защо не крещях с цяло гърло, защо не се съпротивлявах, не ритах, не хапех, а се бях свил в дребничкия си егоизтичен свят - от работа вкъщи, после ракията с малко псуване на телевизора, спане и пак на работа?" 

И най-накрая ще трябва да си отговорите, скъпи сънародници.

А отговорът ви би могъл да бъде само един:

"Защото излязох страхливец, мамка му!"

Красимир Симеонов