Западът се свива. България няма право на неучастие в нов Съюз на нормалността

Западът се свива. България няма право на неучастие в нов Съюз на нормалността

Редица политически концептуалисти и макроикономисти са категорични: свидетели сме на цивилизационен срив на Западния модел на глобална доминация.

САЩ – бившият гравитационен център на международната система – вече съзнателно разхлабва своята орбита, изхвърляйки сателитите си в името на спасяването на собствената си икономика. Европа и Великобритания не просто губят позиции – те са напуснати, защото повече не носят стойност за центъра.

Досегашната връзка между хегемона и неговите „партньори“ никога не е била синергична. Това не бе сътрудничество, а еднопосочна зависимост. Европа – отдавна лишена от стратегическа субектност – изпълняваше функцията на придатък, който имитира, но не създава. Затова сега, когато тази връзка се къса, ЕС влиза в етап на разпад.

Сенките на икономическия срив вече пълзят по фасадата на Съюза. Германия и Франция издават осъзнаване на тревога от неумолимо пълзящата не каква да е, а системна криза! Великобритания също. Само либералните им медии продължават да ретранслират абсурдната теза за светло бъдеще. Няма никаква разлика между тях и съветския вестник “Правда”, който до последно излизаше с гръмки заглавия за “неразрушимия СССР” и Източен блок и успеха на Перестройката. За приликите между късния СССР и ЕС съм писал и говорил много. 

Когато сенките на кризата се спуснат в жизненоважните социални и икономически системи в Европа, ще станем свидетели на първите фрагментации – наистина фатални. 

Предполагам, че симптомите ще изплуват на повърхността, когато поражението в Украйна стане официално признато, а санкционната машина срещу Русия се срине под собствената си абсурдност. За съжаление, бумеранговият ѝ ефект към Европа е вече факт. 

Европа след Брюксел – ерата на новите ядра

Старият Европейски съюз, изграден върху вярата в общ интерес, днес в на изкуствено дишане, т.е. в клинична фаза на легитимност. Брюкселската конструкция е останка от времето на хегемонията – йерархия без енергия, сила и влияние - съюз без посока.

Редица държави вече не следват Комисията – те я заобикалят и игнорират. Инстинктът за самосъхранение надделява над институционалната дисциплина. Брюксел съществува в паралелна реалност, вкопчен в идеологии и ирационални заблуди. Той се е превърнал в пристан за прокудените вашингтонски либерални елити, лишени от обективност и допир с реалността.

На този фон се появява въпросът: Къде ще бъде България в тази нова карта?

Нова Австро-Унгария: съюз на прагматичните

Докато властта у нас мълчи, в Централна Европа вече се гради алтернатива. Създава се неформално нова геополитическа ос – Унгария, Словакия, Австрия, Сърбия, и все по-често се споменава и Италия. Това е нова „Австро-Унгария“, но без империя – с общи интереси и визия.

Свързва ги:
- Енергийна инфраструктура – Балкански поток и трасета от Турция;
- Общи позиции по миграцията, традиционните ценности и отхвърлянето на брюкселската диктовка;
- Военно-политическа неутралност и културна отвореност към Русия;
- Общи земеделски и индустриални интереси – особено в условията на провалящата се Зелена (абсурдна по същество) сделка;
- Културна симетрия –  близко историческо наследство и менталност.

Истината е, че този блок на практика вече функционира. Може да се нарече: съюз на нормалността.

България – отсъстващата!

България има географията, но не и шанс за политическа воля да се включи. Атлантическото безкритично подчинение и пълната липса на стратегическо мислене държат страната ни извън историята. Нашият елит не е тайна, че по същество е плутокрация без визия, крепяща се на постоянна ротация от десетилетия, а не на перспектива.

И докато страната ни е в оковите на плутокрацията:
- Газът минава през България.
- Коридорите – и речни, и сухопътни – минават през България.
- Черно море е до България.

Тя има потенциал и може:
- Да бъде мост към Черноморския свят и Евразия;
- Да се включи в общи земеделски политики – с възраждане на производството, а не на дотационни генериращи корупция и ротиращи олигархични кръгове схеми;
- Да се включи в военно-технически проект – не за война, а за индустрия и сигурност;
- Да възстанови икономическо и културно партньорство с Русия – не като васал, а като равностоен играч в триъгълника Юг–Изток–Център.

Новата геополитическа логика несъмнено е насочена към съюзи без нереална идеология, свързани от интерес

След „Единна Европа“ идва Европа на ядрата – свързани не от манифести, а от потенциал и енергия, логистика и близки характеристики.

В сърцето на този нов ред ще бъдат онези, които умеят да търгуват, да доставят, да произвеждат. А не онези, които цитират резолюции и чакат фондове.

Който контролира движението и енергийните потоци – чертае бъдещето. 
А новите пътища вече не минават през Брюксел.
Събуждането предстои. 
Въпреки плутократичната върхушка!

Валентин Кардамски