Ясно е отвсякъде – по черноморските ни курорти има по-малко хора. Не щат да ходят на нашето Черно море.
Изобщо не ми се гледат и слушат глупавите обяснения и главно – безпомощните обяснения, на разни професори от измислени институти по туризъм. Лъжат и мажат само за да си оправдаят заплатите и хонорарите си.
Изтъкват се какви ли не причини – войната в Украйна, войната в Черно море, несигурност, разливи на мазути и най-вече – скъпотията. Скъпотията стана не безбожна, а дяволски нагла. Уж сме на Черноморското морско равнище, а цените ни са хималайски и на Еверест.
Нека обаче да ви кажа защо аз не ходя на Черно море.
Не ходя, защото морето беше харизано главно на мутри и бандити, които го превърнаха в курортна проститутка. Мутри и бандити станаха сводници на Черно море, а не хотелиери.
Не ходя на морето, защото ме е яд от това, че прости и тъпи олигарси завладяха курортите, приватизираха ги за без пари и канят там всякакъв тип политици, за да им сводничат и да им се подмазват.
Яд ме е, защото самите политици си изпонаправиха хасиенди на морето и живеят в затворени градове като безсмъртни на Острова на блажените.
Не ходя на море заради Варна и Бургас и заради случващото се в тях, ако ме разбирате какво искам да ви кажа. Не ходя на море заради Баба Алино, Елените и несебърските вождове.
Не ходя на Черно море и заради Росенец, и заради други такива знайни и незнайни Росени, в които живеят султани, махараджи и недосегаеми самозабравили се същества. Издоиха го това Черно море нашите кърлежи - капка солено мляко не остана.
Не ходя на Черно море, защото го превърнаха в джунгла и в уличница едновременно.
И не ходя на Черно море, защото съм алергичен към йодните изпарения сутрин и ставам на петна по врата. А и в пристъп на откровеност ще ви кажа, че колкото пъти и да съм бил на нашето море, на каквито поетически, художествени и плажни мероприятия да съм присъствал, всичко завършваше с напиване през нощта и дремене по пясъка до обяд.
А и като си помисля, че не мога да пиша стихотворения за морето – и край. Балканско чедо съм аз, черна мряна и морето ме плаши – и в социалния, и в художествения смисъл на думата.
