Защо никога не се разбираме… /Това отдавна и много умело се използва. Срещу нас./

Защо никога не се разбираме…

/Това отдавна и много умело се използва. Срещу нас./

Онова, което “Теорията на игрите” нарича “Многостранна дилема на затворника” - тук ще нарека “Многостранно заплитане на затворника”. И то е онова състояние, при което разумният избор на всеки един поотделно - влошава положението на всички заедно.

Представено от Томас Шелинг - многостранното заплитане на затворника е онова положение, в което имаме двама обвинени и за тях са в сила следните възможности:

Ако двамата си сътрудничат и никой не предаде другия - двамата получават умерени присъди;
Ако двамата предават - всеки другия - и двамата получават тежка присъда;
Ако единият предаде, а другият стаи - предалият получава ниска присъда или свобода, а другият - тежка присъда.

Разумът на всеки шепне:
“Предай!”

Изглежда, че независимо какво прави другият - ти, за себе си, ще бъдеш по-добре ако предадеш. 
Почти винаги обаче… и двамата мислят така. Затова и двамата получават тежка присъда. 

Излиза че общо взето - в целостта им, и двамата ще са по-добре, ако останат в сговор. Но всекиму - личното “добруване” е най-важно. 

Сега представете си… Не двама затворници, а шест милиона българи (може и осем милиарда човека) 
Всеки трябва да реши - да бъде ли почтен или да хитрува, а много често дори и да мами. 

Ако всички са почтени - всички печелят. 
Ако никой не е почтен - всички губят. 
Ако отделен човек е почтен, а другите не са… такъв плаща цена, а други получават полза. 
Ако е непочтен - я получи вреда, я не, а ползата “идва веднага”.

И ето как “разумното” решение (почти) всекиму - е  да не е почтен. 
И ето как - следвайки “разума” - в крайна сметка - всички сме зле. 

По-горе написах “почти всекиму”. 
Да, несъмнено, има такива, които при никакви обстоятелства и противно на всякакъв разум - остават почтени. 

Така винаги има и хора, за които е по-зле от всички, на които - вече стана ясно…
Също е всякога зле.

Христо Христов