ЗАЩО ПУСКАМЕ ЗМИИ ВМЕСТО ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБИ

ЗАЩО ПУСКАМЕ ЗМИИ ВМЕСТО ПОЩЕНСКИ ГЪЛЪБИ 

Дори и тези, които нескопосно анализират Радев — с или без папионки — няма да успеят да ме направят негов привърженик. Тези АНАЛизатори го правят с неговия речников запас. Гребат вода от гераните, в които той вече е плюл. (И не само)… Тяхната злоба е неговата злоба — само поръчителите са различни.

Надявах се той да подейства като петролно петно върху бурно море — казват, че там то се успокоява… Като че ли петролното петно е юрган, с който завиват детето, което не иска да заспи — то и под юргана беснее и си свети с нощното фенерче, докато родителите му го мислят за заспало. А то, в най-сюблимния момент, се измъква, скача върху любещите се родители и крещи: „Тате, недей да душиш мама“…

Надявах се. А трябваше просто Радев да ни каже кои са родителите му, кой го с таз злоба люлее… Но не това е важното. Важно е, че към цялата юнашка политическа злоба приижда една много тежка вълна… И ние, вместо да направим вълнолом, ѝ пускаме ветрове и бури…

А Коцето Павлов навремето написа в „ПАСТОРАЛНО“:

„Няма вече да съм злобен
и предизвикателен.

Средствата и враговете ще подбирам.
Сбогом, Сòфийо,
отивам сред природата!

Имам симпатична къщичка в Курило —
ще поправя старата ограда,
кротко и незабележимо ще живея.
Зимно време ще си размишлявам,
лятно време ще отглеждам…

Какво ще отглеждам?!
В буреняците змии се стрелкат само.

Нищо —
вместо пощенски гълъби
ще отглеждам змии.

Всичко се постига с добрина.
Казват, че змиите много се привързвали.

Ще ги пращам
за дребни услуги
в домовете на враговете ми.“

Та, нещо такова се получи, и Константин Павлов го предрече. Или просто описа българския гений…

                  Христо Стоянов