Защо влизането и излизането от софийското метро често се превръща в кошмар

Вчера за пореден път се убедих, че столичното метро, което само по себе си е благословия за столицата и за всеки, който разчита на него и в най-задръстените дни, е проектирано от пишман архитекти, които никога не са опитали да вникнат в концепцията за движение на хора и тяхното насочване.

Ако се наложи да минете през шест метростанции в рамките на един ден ще установите, че нито стълбите, нито ескалаторите, нито дори размера на насочващите табели са свързани по някакъв логически начин.  

ВСИЧКО е различно: ширина на стълби, ширина на ескалатори, местоположение на асансьори. То много напомня като концепция на американските одеяла, съшити с произволни парчета плат, нарачени пачуърк. 

На една влаковата платформа два ескалатора в двата противоположни края се движат само нагоре, на срещуположната платформа са само надолу от двете страни. На едно място ескалаторът е само за един човек, на друго става за двама, но е само надолу и за нагоре са само стълби. 

На станция "Сердика" са отделени коридори за влизащи и излизащи за прехвърляне между двете кръстосващи се линии, но коридорът за излизащите от долната станция е толкова лошо поставен, че повечето излизащи нагоре хора се блъскат директно в пътниците, устремени надолу. 

Загадка е как изобщо подобни проекти са приети и от кого? Каква е причината, след като това не е наследено метро (като куп европейски метрополитени, създадени преди век), след като платформите са широки и комфортни, с достатъчно места за сядане, изведнъж влизането и излизането е пълен кошмар и хаос?

Дълбоко се съмнявам, че някои от тези изходи не отговарят и на критериите за евакуация, ако някога се наложи, а е строено от нула! И е направено по най-тъпашкия начин! 

Отделна тема е упътването с табели. От някои спирки се излиза на много знакови места, но те са ужасно зле указани (ако са). И който не знае точно откъде да излезе или спира преминаващите и пита, или започва да се лута насам-натам. 

Предстои откриването на нови метростанции и ако те са същия тюрлюгювеч, що се отнася до влизане, излизане и навигация, това ще е вече отвратително. 

Остава ни радостта, че все пак разчитаме на метро, докато градът изнемогва от нови и нови автомобили и няма контрол нито за техния ръст, нито политика за това къде да паркират.

Лияна Панденлиева