„Жътва е! Каква ли реколта ще приберем от пшеницата и ечемика“, патетично възкликват електронните медии....
Този въпрос звучи от екрана и ни внушава, че народът масово ще се нареди с коси на нивата, а след това дружно ще си дели хляба и ечемичената бира.
Но реалността е по-различна: жътвата отдавна е приватизирана.
100% от тази „наша“ реколта се прибира от добре охранени зърнари, а ние – народът, гледаме като гладни врабци отстрани и чакаме да ни пуснат някой залък на световна цена.
Вместо държавата да има мажоритарен дял, тя има мажоритарна наивност – да се хвали с жътва, която няма.
Ето я жестоката реалност: Нивите – частни. Силозите – частни. Износът – частен. Печалбите – офшорни.
Наблюдаваме пореден ритуал на националното самозалъгване, защото жътвата е на нашите хора, не на нашия народ.
И кой ще прибере реколтата?
Не държавата, не обществото, а няколко фамилии. Те прибират, те трупат, те решават кога хлябът да струва 3 лева, докато ни уверяват, че "годината е добра".
Жътва е. Но жънем загуба, жънем бездържавност.
Честита жътва, народе!
Само че друг прибира нашето, докато ние слушаме патриотичен репортаж от стърнището.
А ето и официалните данни по темата:
Общо обработваемата земеделска площ в България е около 3,32 млн хектара, от които 60% се заемат със зърнено-житни култури – около 2 млн хектара.
4% от стопанствата (най-големите) държат 80% от земята, а само 22 стопанства контролират 60% от земеделската земя
Големите зърнарски фирми контролират 1–2 млн. хектара земеделска земя.
Шест фирми държат 20% от обработваемата земя, като четири от тях имат по 20 000–30 000 хектара, и още две – по 30 000–50 000 хектара.
Това е нашата „народна“ жътва: 2 млн. хектара с пшеница и ечемик се държат от частни фирми-зърнари.
Между 1 000 и 1 500 фирми – елитът на агробизнеса, контролират почти половината от цялата земеделска площ.
Само 22 компании имат монопол от 60% от земята, а 10–12 суперголеми държат между 100 000 и 300 000 дка на фирма.
Жънем изцяло за частни корпорации, не за народа.
А сега да видим практиката в Европа:
На Стария континент собствеността и ползването на земеделска земя са строго регулирани – в много страни има лимити за притежание, контрол върху концентрацията и дори право на държавата да изкупи земята с предимство, за да не се допусне олигархизация на земеделието, както се случи в България.
Ето как е уредено в ключови европейски държави:
ФРАНЦИЯ – строг контрол и лимити.
SAFER – държавната агенция, която има право да блокира продажба на земя, ако я сметне за застрашаваща обществения интерес. Във Франция има лимити за размерите, които едно физическо или юридическо лице може да обработва – те са различни по регионите, но са максимум 100–200 хектара.
Френският закон ограничава спекулациите, чуждестранни покупки и корпоративната концентрация.
ГЕРМАНИЯ – федерално регулиране и местен контрол.
Всяка федерална провинция има свои ограничения за максимална площ. Държавата има право на изкупуване с предимство. Министерствата следят за концентрацията – например в Бранденбург е поставен таван от 1000 хектара за едно стопанство. Арендата е строго регулирана и е обект на обществен контрол.
ПОЛША – лимити и строг контрол.
Едно физическо лице може да притежава максимум 300 хектара. Има забрана за чужденци да купуват земя без специално разрешение. Земя може да бъде купена само от регистрирани фермери, които я обработват. Държавата има приоритет при покупка (право на първи отказ).
УНГАРИЯ – защита на земята.
Законодателството забранява на чужденци да купуват земя. Има лимит от 300 хектара за едно физическо лице. И най-важното - само истински фермери могат да притежават и обработват земя. Има санкции и проверка на произхода на капитала.
АВСТРИЯ – земята е само за австрийци.
Земя може да се купи само с одобрение на местна комисия. Комисиите отхвърлят сделки, ако цената е спекулативна или ако купувачът не е фермер. Обработваемата площ на едно стопанство не може да надхвърля разумния размер, който e различен по региони.
БЪЛГАРИЯ – пълна либерализация, без лимити!
Няма лимит за притежание – нито за физически, нито за юридически лица. Няма таван и върху арендуването. Няма държавна намеса.
България е „черната дупка“ на европейската земеделска регулация.
Докато другите страни пазят земята си като национален стратегически ресурс, ние я пуснахме на свободния пазар без правила.
И ето резултатът: чудовищна свръхконцентрация и приватизация, монополи, корупция, зависимост от зърнарската олигархия и безвъзвратно загубени шансове за истинско селско възраждане.
Велизар Енчев
Българската Земя
11 months before
Българската земя отдавна е отдадена под аренда. Всеки собственик си получава рентата. Къде Ви е проблема ? Между другото , социализма фалира отдавна поради неефективност. Никой в България не си продава наследствените земи. Чужденци нямат право да купуват земя в България. Следователно тези, които обработват българската земя работят за България. Следователно страховете ви са безпочвени. Най важното за една държава е земята и хората. България си има българска земя и българи.
Коментирай