Намерете си някаква кауза. Влюбете се. Напишете книга. Постройте къща. Помогнете на някой нуждаещ се. Едва ли смисълът на живота е да караме мерцедеси, да се спукваме от работа и да учим чужди езици.
Излезте навън и играйте танго, кючек или каквото друго ви хрумне. Пейте. Гледайте футбол и си изберете любим отбор, чийто мачове никога да не пропускате. Отидете на село, докато все още има при кого. Наберете домати от корена и усетете мириса на земята. Омесете хляб с ръцете си, разчупете го топъл и го споделете с хората, които обичате. В този жест има повече святост, отколкото във всички скъпи ресторанти.
Спрете да снимате всеки залез и погледнете света с очите си. Живеем в дигитално време, но щастието все още е напълно аналогово. Слезте на килима и си играйте с децата, докато все още ви искат за компания. Изцапайте се заедно със сладолед и забравете за правилата. Работата няма да избяга, но детството им си тръгва твърде бързо.
Седнете с приятели на една маса, сипете по едно уиски или ракия и си говорете до изгрев слънце, не за политика, бюджети и бизнес, а за спомени и глупости. Качете се в колата без пуснат GPS и карайте накъдето ви видят очите. Изгубете се в някое непознато градче, хапнете в местната кръчма и чуйте историите на хората там.
Обадете се на човек, с когото сте се скарали преди години. Кажете му „Извинявай“. Не слагайте тежки чували от гняв на гърба си. Плачете, когато ви боли, и се смейте с глас, когато ви е хубаво. Купете букет цветя на непозната баба на улицата. Това топли повече от всякакви пари.
Просто си намерете кауза и се дръжте за нея като удавници. Животът е прекалено кратък, за да го тровим с песимизъм и големи очаквания.
Любослав Костов
Прав си Костов,
20 hours before
обикновените човешки неща топлят най-много, но истинските, не тия, дето ти ги прокламират от сутрин до вечер телевизии, медии и инфлуенсъри. ( Една баба ме пита тия що така им викат, от инфлуенца ли са болни? Смях се, па и казах, че е от мтного по-сериозно и нелечимо заболяване. А тя, милата, рече "така ли, горките хора......). Няма нужда като в американски филм да си повтаряте от сутрин до вечер "обичам те", обичта е чувство и се усеща. Майка ми никога не произнесе тая дума, но аз с всяка фибра усещах обичта и и това ме правеше сигурен и спокоен. Сега е едно непрекъснато обичам те на децата и стигаме с тях до психолози, що ли така? Същото и с "гордея се с теб", радвайте се за човека, децата, не се гордейте, гордостта е един от греховете и е тъпо да се гордееш. Страхувам се, че нормалните човеци се свършват, някакви особени се пръкват.
Коментирай