Живеем в доста гнусно общество. Увълчило се, зажадняло за пари, оголило венци пред поредната материална плячка

399 евро.

Толкова е майчинството за втората година. За сравнение кило тиквички в Лидл е 7,50 лева или 3,83 евро. Кило тиквички са три тиквички. За ток, вода, квартири, пелени, млека, лекарства - да не говорим. И преди някой да каже "ми, ходи да работиш, кво се оплакваш" ще кажа, че от шестнадесетгодишна работя, а от 19 - на пълен работен ден. За тея близо 20 години имам осигуровки за майчинство, осигуровки за майчинство е плащал и бащата. Не е като да ограбваме държавата. Друг е въпросът, че при тази демографска криза и икономическа, хората, които решават да имат деца, трябва да бъдат здраво социално подпомагани, зашото тези деца ще ни плащат пенсиите след двадесетина години - най-малкото.Та, дори и да си оставя детето и да ида да бачкам, заплатата ми ще е около 767 евро. Толкова взима един новак учител. Ще ви го сметна в живот: 500 евро квартира в София, в която има една спалня - тоест детето няма детска стая. Ток, вода, телефон - 100 евро. 167 евро е всичко останало, включваюо транспорт, храна, облекло и разходи за дете.

За тези, които ще кажат "намери си по-хубава работа", ще им отвърна, че за мен по-хубава работа от това да възпитаваш деца, които са нашето бъдеще, няма. Да, мога да бачкам мениджър, айти, адвокат, но ако всички мислим така, кой ще обучава децата ни? Кой ще мете улиците ни? Затова ние като общество, ако искаме децата ни да получават най-доброто, трябва като минимум да осигуряваме това, което ги касае да бъде най-доброто. Ако искаме кадърни хора в образованието, трябва да привличаме и изкушаваме такива. Добре, че аз съм от романтичните идеалистки и не ме вълнува само стълбицата до върха, но и да направя нещо смислено с живота си.

Та казвам всичко това, за да алармирам, че живеем в доста гнусно общество. Увълчило се, зажадняло за пари, оголило венци пред поредната материална плячка. А човешкото само пречи по пътя към парите. Аз в това се убеждавам всеки ден.

Много ми се иска да разкажа в детайли историята, която само ще маркирам, но тъй като са намесени други хора, няма да мога. Мога да кажа, че се налага месечно семейството ми да заделя сумата от 4000 лева за лечение на близък. За здраве. Замислете се колко от вас, освен страничните разходи, може да заделяте в продължение на почти година по четири бона на месец. И наред с това да се съсипва здравето ви покрай здравословното състояние на близък. И заделили тази сума ми кажете после каква ще е стойността на едни 400 лева.

Защото 400 лева на фона да кихаш 4 бона месечно са едно, на фона да не кихаш - друго. И се стига до там, че шефът на организацията, на която кихаме тея четири бона месечно, ръководейки тази организация, без да изпадам в детайли, се стига дотам, че без мое разрешение се посяга на сумата от 270 евро или 528 лева, които представляват част от моето месечно майчинство. Като ги извадим остатъкът е 252 лева. Съответно аз алармирам служители за ситуацията като консумацията на тези пари, които са недължими и взети без мое съгласие, да бъде стопирана. Ще маркирам бегло, че цял ден отношение не се взе, за да се чуя чак накрая на деня след осем часа вечерта с шефа на организацията. Няма да изпадам в детайли колко груб беше, как не желаеше да ме изслуша. Искам да отбележа само едни негови думи:

"Не мога да повярвам, че говорим за някакви си 200 евро".

Някакви си двеста евро, приятели. 2/3 от майчинството ми. От майчинството на всички майки.

Да, съгласна съм, че сумата е мизерна на фона на живота, който се налага да водим. Но на фона, че една майка издържа себе си и детето си с тези 200 евро и стотачка отгоре, мисля че трябва да си АБСОЛЮТЕН КРЕТЕН да се присмееш на човек, че си търси 27о-те евро. Мисля, че трябва да си АБСОЛЮТЕН КРЕТЕН да ти се плащат по 4 бона месечно и да омаловажаваш ккво значние имат 400 лева за джоба на тези, които ти ги плащат. Мисля, че трябва да си АБСОЛЮТЕН КРЕТЕН, за да живееш в страна като нашата и въобще да ти мине през ума да се присмееш на някого, че 400 лева е важна сума за него.

Но както му пука на капиталистчето. Нали взима по 4 бона на месец от пациентите си. Какво му пука за пациента, за бедняка, за народа, голяма част, от който живее десет дни с тези пари. Какво му пука, когато той гълта парата?

Това е манталитет, мислене, реакция на действителността. Това не е спрорадична реакция на спорадичен човек. Това е тенденция, която разболя народа. Това е болестта, от която е болен почти всеки наш политик. За тези хора 200 евро са една вечеря. Или ново палто на жена им. Поредното. За тях ние сме мизерници, които реват за 200 евро.

Пиша това, защото ми призлява. Призлява ми от мизерията покрай мен, от презрението на тлъстите над слабите, от ластта към парата, от обезчовечаването, от мизерията в душата. И от това, че да съществуваш в тази кочина, трябва да газиш в калта на свинете и да си цапаш душата.

Персефона Коре