Знаете ли какво е усещането да си на 23 г., току-що завършил, пълен с мечти и вече официално фалирал? С блокирана банкова карта, запор на заплатата и дишащ във врата ти Частен съдебен изпълнител. За съжаление, това е днешната реалност. Превърнахме младите хора в бързоликвидна стока за лихвари, колектори и заложни къщи. Елитен дигитален пролетариат, който подписва договора за робство с дребен шрифт, още преди да е разбрал какво точно означава думата „живот“.
Нашите банкови технократи, обаче, греят от щастие по телевизорите. Поздравяват се. И как няма. Данните на БНБ за юни 2026 г. показват фойерверки от ликвидност. Кредитирането на домакинствата е ударило вече 31,5 млрд. евро в края на юни, което е ръст от 21% спрямо юни 2025 г. С две думи, преливаме от стабилност. Но когато погледнем реалния живот, става друго. Тези 31 млрд. евро дълг не отидоха за иновации или фабрики. Те отидоха, за да може българският работник да си плати зъболекаря, да си купи лаптоп за детето, да покрие сметката за ток през зимата или просто да оцелее до следващото 12-то число, когато му преведат заплатата, защото е ниска.
Ние превърнахме дълга в заместител на нормалния доход. Днешната „Никотиана“ на Димов не изкупува тютюн, тя изкупува бъдещето на децата ни. Шепа картели помпат печалби и маржове над реалните си разходи, вдигайки цените на храната в София над тези в Париж и Берлин, докато 20-годишните българи подписват договори, за да си платят наема, телефона и сметката за тока.
Това е истината.
Любослав Костов
