3D софтуер разкрива, че Светата плащеница от Торино е направена от барелефна скулптура, а не от тялото на Исус

Проучването подкрепя теорията, че артефактът от фин лен е художествено изображение

Тънката ленена кърпа се съхранява в църквата на Светата плащеница от Торино. Тя представлява лист с размери 444 на 112 см, на който отпред и отзад са изобразени черти на възрастен мъж със следи от физическо насилие. Общоприетото мнение е, че това е оригиналната погребална плащаница, в която е било увито тялото на Исус от Назарет след разпъването му на кръст. Реалността обаче е много по-сложна.

Бразилският дигитален дизайнер Сисеро Мораес, който е специализиран в исторически реконструкции на лица, използва софтуер за моделиране, за да сравни начина, по който платнището покрива човешкото тяло, и начина, по който то обвива скулптура. Заключението му е, че е много по-вероятно изображението на плащаницата да е отпечатък от барелеф, съобщава La Vanguardia.

Барелефът е форма на триизмерно изкуство, при която фигури или рисунки са издълбани в плоска повърхност като стена или дървен или каменен блок, като леко изпъкват от нея и създават умерено усещане за дълбочина.

Както обяснява Мораес в статия, публикувана в списание „Археометрия“, чрез обвиване на триизмерен обект с двуизмерен лист, например парче плат, полученият отпечатък се изкривява и изглежда много по-широк, отколкото при директен поглед към него. Този доста интуитивен резултат е известен като ефекта на маската на Агамемнон.

Маската на Агамемнон е златно погребално изделие, изработено около 1500 г. пр.н.е., което е открито в Микена, Гърция, през бронзовата епоха. Маската, която изглежда е била разгъната, след като е била пригодена към лицето, е била поставена върху тялото на човек, който вероятно е живял около 300 години преди легендарния цар, чиито приключения са разказани в „Илиада“ на Омир.

Отпечатъкът върху тази двуизмерна златна повърхност, който е бил поставен върху триизмерната човешка фигура, изглеждал размазан и изкривен, за разлика от отпечатъка върху Торинската плащаница. За разлика от него, барелефният модел на Мораес е дал отпечатък, който много повече съответства на действителния вид на плата - пише експертът.

„Контактният модел, генериран от скулптурата, е по-съвместим с изображението на Светата плащаница, като показва по-малко анатомични изкривявания и по-голяма вярност към наблюдаваните контури, докато проекцията на 3D тяло води до значително изкривено изображение“, отбелязва Мораес.

Проучването подкрепя теорията, че артефактът от фин лен е художествено изображение, най-вероятно изработено през Средновековието, когато барелефното изкуство е било широко разпространено. Радиовъглеродното датиране, проведено през 1989 г., датира плащаницата между 1260 и 1390 г. от н.е.

Други експерти изследват кръвните следи и установяват, че те са несъвместими с това, което би могло да се очаква от починал човек в легнало положение. Авторите заявяват още, че тези модели са „напълно нереалистични“, което води до предположението, че кръвта може да е била добавена по по-артистичен начин след създаването ѝ.

Хипотезата, че чаршафът е докоснал тялото на Исус, обаче продължава да има своите защитници. През 2005 г. един изследовател твърди, че пробата, изследвана през 1989 г., е от място, което е било ремонтирано, и следователно е по-нова от оригиналното платно.

Неотдавна, през 2022 г., една нишка от плащаницата беше анализирана с нов метод, основан на широкоъгълното рентгеново разсейване, използвано за анализ на структурата на полукристални полимери и други кристалообразуващи органични съединения. Заключението е, че плащаницата датира от I в. сл.

Сисеро Мораес е предложил на други изследователи да използват същия софтуер (безплатен и с отворен код), използван в неговото изследване, за да повторят резултатите или да навлязат в допълнителни подробности.

trud.bg