Братя Миладинови и Григор Пърличев – апостоли на българската духовност в Македония

Техният живот е ярко свидетелство за непреклонния стремеж на българите в Македония да запазят своя език, вяра и народност.

195 години след рождението на Константин Миладинов и Григор Пърличев продължават опитите за фалшифициране на тяхното дело за възраждане на българската духовност в Македония.

Днес в 18.30 часа в Македонския културно-информационен център, разположен в сърцето на София, трябва да се проведе лекция на Димитър Пандев, който организаторите са представили като професор. Темата на лекцията е посветена на 195 години от рождението на Григор Пърличев и Константин Миладинов, които са представени като големи имена на македонската литература.

Григор Пърличев е определен като „втория Омир с македонско сърце“, борещ се за създаването на някакъв общославянски език. „Автобиография“ на Пърличев пък е „първото прозаично произведение от този вид в македонската литература“.

От предстоящата лекция можем да научим, че Константин Миладинов е „основоположник на македонската художествена поезия“. „Въпреки че е получил образованието си в Янина, Атина и Москва, Константин не се отказал от своето македонско изразяване – пишел на стружкия диалект дори когато бил заобиколен от други славянски и балкански народи“, твърди Пандев.

Елементарните провокации и фалшификации на режима в Скопие спрямо България и науката налагат още веднъж да припомним историческите и литературни факти, свързани с делото на братя Миладинови и Григор Пърличев.

Григор Пърличев и братята Димитър и Константин Миладинов са сред най-светлите имена изиграли съществена ключова роля за духовното пробуждане на българите в Македония. Техният живот е ярко свидетелство за непреклонния стремеж на българите в Македония да запазят своя език, вяра и народност.

Братя Миладинови са родени в стария български град Струга на брега на Охридското езеро, в семейството на Христо и Султана Миладинови. Родната им среда, пропита с народно творчество, оформя у тях дълбоко чувство за принадлежност към българския народ и култура.

Димитър (1810–1862) получава образованието си в Охрид и Янина, след което се завръща, за да стане учител. Във време, когато българският език в Македония е пренебрегван и училищата са изцяло под гръцко влияние, Димитър започва да преподава на роден език. Словото му „течеше като мед“, спомня си неговият ученик Григор Пърличев, и „свещен огън гореше в очите му“. Благодарение на него българското образование се разпространява в Охрид, Струга, Прилеп, Битоля и десетки други градове.

С плам и непоколебимост Димитър Миладинов се изправя срещу гръцкото духовенство, което се стреми да асимилира българското население. В писмата си до Александър Екзарх той пише: „В почти шест осми от Македония населени от едноезични българи, всички се учат на гръцки и от гърците се наричат гърци.“ И добавя с болка: „Но най-харното, най-хубавото, най-честното ни остана – кръвта цела българска блага!“ Димитър е и пламенен обществен деец. Той участва активно в борбата за българска църква, организира училища, води кореспонденция с Раковски и други възрожденци, изпраща дописки до „Цариградски вестник“, в които обединява гласа на българите от Македония.

Малкият му брат Константин (1832–1862) поема по неговите стъпки. След обучение в Атина и Москва той се посвещава на просветното и книжовно дело. В Русия става част от кръга на младите български интелектуалци – Любен Каравелов, Райко Жинзифов, Нешо Бончев – и публикува стихотворенията „Тъга за юг“ и „На чужина“, пропити с носталгия по родината.

Най-значимият му принос е съставянето, заедно с брат му, на сборника „Български народни песни“ (Загреб, 1861) – венецът на възрожденската фолклористика. В него са събрани над 600 песни, гатанки, пословици и обичаи от различни български краища. В предговора братята с вълнение пишат: „Народните песни са огледало на живота на народа и показалка на степента на неговото умствено развитие.“ Изданието, финансирано от хърватския епископ Йосиф Щросмайер, е не само научен труд, но и национален манифест. С него Миладиновци запазват за поколенията богатството на българския фолклор и доказват духовната сила на българския народ в Македония. Както пише проф. Кирил Топалов, това е „дело, с което братя Миладинови поставят голямото начало на българската фолклористика“.

Но съдбата на двамата братя е трагична. След ареста на Димитър и Константин също е хвърлен в затвора, където умира малко след брат си. Народът ги помни като мъченици за вярата и българщината – „апостоли на българското възраждане в Македония“.

Григор Пърличев (1830–1893), родом от Охрид, е един от най-ярките представители на същото това възрожденско поколение. Ученик на Димитър Миладинов, той попива от своя учител любовта към родния език и народа. Първоначално, както и много от съвременниците си, следва гръцка просвета – завършва в Атина и дори печели награда на Първия атински поетически конкурс за поемата „Сердарят“, написана на гръцки език. Но когато осъзнава, че гърците не го приемат като равен, а като „варварин от България“, Пърличев се отказва от всички почести и се завръща в Охрид, за да служи на своя народ.

Подобно на Миладиновци, Пърличев става учител и книжовник, борещ се за обучение на български език. В автобиографията си, писана вече на чист български, той разкрива пътя на духовното си преображение – от „елинизиран юноша“ до съзнателен българин. Творчеството му – поемите като „Войводата“ и особено неговата „Автобиография“ – е пропито с идеята за национално възраждане и любов към отечеството. Пърличев не само следва делото на Миладиновци, но и го продължава – като техен ученик, съратник и свидетел. Той ги нарича „светли мъченици“, а в своето слово възкресява паметта им като учители и вдъхновители на българското слово.

Делото на Братя Миладинови и Григор Пърличев ги нарежда сред най-великите дейци на българското културно и духовно възраждане в Македония. Чрез живота си те доказват, че народ, който пази езика, песните и културата си не може да бъде погълнат, а със своята просвета и книжовност те оставят безсмъртна следа в българската история. I БГНЕС

-------------

Текстът е подготвен въз основа на изследванията на проф. Кирил Топалов. Негов редактор е Георги Пашкулев, който произхожда от известен български възрожденски род от Воден, чиято история е тясно свързана със семейната история на Миладинови и Пърличеви през последните близо 200 години. През 1858 г. Димитър Миладинов избира Андрей Стоянов /пра-пра-прачичо на Пашкулев/ от южния български град Воден /днешна Едеса в Гърция/ и заедно с брат му Константин Миладинов ги изпраща да продължат следването си в Москва. В руските документи от онази епоха ясно е посочено, че става дума за „българи от Македония, поданици на Османската империя“.

https://www.bgnes.bg/