Магията на „Свети Йоан Канео“ не е само в легендите, а и в самата архитектура
На самия ръб между скалите и водите на Охридското езеро, сякаш кацнала между небето и езерото, се издига „Свети Йоан Богослов Канео“ – една от онези църкви, които не просто се разглеждат, а се преживяват. Малка по размер, но огромна като присъствие, тя от векове пази тишината на стария Охрид и събира в себе си история, легенди и изкуство, предаде репортер на БГНЕС.
Храмът е построен в края на XIII – началото на XIV век и вероятно е бил главната църква на манастирски комплекс. Днес от него е останала само църквата, но и това е достатъчно, за да превърне Канео в едно от най-разпознаваемите места на Балканите. Разположена над самото езеро, тя изглежда така, сякаш природата и архитектурата са били замислени заедно.
Има места, които човек помни с гледката. Канео се помни с усещането.
Според исторически сведения тук е бил коронясан епирският деспот Теодор Ангел от охридския архиепископ Димитър Хоматиян. Българска легенда пък разказва, че именно в тази църква е венчан цар Иван Асен II. Разказват още, че северната врата, през която владетелят излязъл след церемонията, по-късно била зазидана – според стар обичай, за да не премине никой друг по пътя на царя.
Но магията на „Свети Йоан Канео“ не е само в легендите. Тя е и в самата архитектура. Църквата е кръстокуполна, с изящен осмоъгълен купол и необичайни фронтони, които напомнят арменските храмове. Историците смятат, че в строежа вероятно са участвали арменски майстори, оставили своя почерк далеч от родината си. Камък, бигор и тухли се преплитат в хармония, която и днес изглежда удивително модерна.
Вътре времето сякаш е спряло.
От старите стенописи са оцелели само фрагменти, но и те са достатъчни, за да се усети величието на някогашната живопис. В купола Христос Вседържител гледа от висините, обграден от осем ангели. Между прозорците стоят пророците, а в олтара може да се види „Причастие на апостолите“, където ангелите са изобразени в царски одежди – рядък и впечатляващ детайл. Сред най-вълнуващите образи са тези на Свети Климент Охридски, Свети Еразъм и Константин Кавасила.
Британският изкуствовед сър Хърбърт Рийд, посетил Охрид през 1961 година, казва нещо забележително: че между византийското изкуство на Равена и италианския Ренесанс няма празнина, защото мостът между тях е именно Охрид.
И може би точно това е Канео – мост. Между епохи, култури и светове.
През вековете храмът преживява разруха, нашествия и забрава. Манастирът около него е унищожен по време на османските нашествия, монасите са избити, а голяма част от стенописите – заличени. По-късно местните хора възстановяват църквата, за да остане жива. Дори когато иконостасът е откраднат два пъти през XX век, мястото не губи своята сила.
Днес църквата е не просто туристическа забележителност. Тя е символ на Охрид, вдъхновение за художници, фотографи и поети, място за тишина в шумното време. А когато слънцето започне да залязва над езерото и камбаните замлъкнат, човек разбира защо именно тук историята изглежда толкова близо до вечността. І БГНЕС
