За средната класа като двигател на стопанския и обществен прогрес се говори достатъчно много и днес
Предложената “извадка” за социалния състав на четата потвърждава водещата роля на средната класа и интелигенцията
През 1981 г. историкът Христо Йонков публикува новаторско за времето си изследване, което преобръща пропагандните клишета на казионната марксистка историография за водещите сили в българското освободително движение. Оказа се, че тази историческа роля в Априлското въстание играят не “широките народни маси”, а сравнително по-богатите и предприемчиви българи. Такъв е и социалният профил на комитети на Вътрешната революционна организация, създадени от Васил Левски и неговите съратници. И все пак, в обществените представи инерцията продължава... Нека се опитаме да очертаем социалната картина при участниците в знаменитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през лятото на 1868 г. На връзката на двамата войводи с интелигенцията вече сме се спирали в “Труд News”, така че ще продължим нашите наблюдения в по-широк план. Въпросната картина при четата от 1868 г. не се отличава от онази, която е характерна за освободителното движение като цяло от времето на Георги Раковски и Левски. Това се отнася и за финансирането на четата според съхранените сведения и документиа.
Да проследим целия състав на въоръжената формация, брояща според доц. Николай Хрисимов и д-р Симеон Цветков над 150, дори 180 четници, в случая не е възможно, а и надали е необходимо. Ще направим “представителна извадка”, която достатъчно ясно илюстрира социалната характеристика на четата. Войводата Хаджи Димитър (1840, според други сведения роден през 1837-1868) е от средно богато, дори над средното равнище семейство - даденост, която се отразява на неговия мироглед и самочувствие. За разлика от него Стефан Караджата (1840-1868) произлиза от бедна фамилия, която обаче след установяването си в Тулча явно се замогва. Самият войвода по-късно поне теоретично принадлежи към средната класа. В Гюргево, където “държи” кръчма, Караджата разполага със средства, което му дава възможност да пътува и поддържа контакти с широки кръгове на емиграцията в Румъния. Така или иначе, и двамата войводи, имат контакти с най-будните и предприемчиви българи. Спиро Джеров (1834-1868), една от ярките личности в четата, произлиза от богата фамилия от Битоля. Получава добро образование, по-късно пътува до Цариград, Смирна и Египет като търговец. Участва в Първата българска легия и в Критското въстание (1866 г.). Като емигрант в Румъния е в близкия кръг на Стефан Караджата и в приятелски отношения с Любен Каравелов. Член е на щаба на обединената чета. Смята се, че е загинал на Бузлуджа, но според някои сведения е пленен и обесен в Търново.
Един от знаковите съратници на Хаджи Димитър и Караджата е Иван (Ванката) Попхристов Райчев (1843-1868) - “писарят” на четата, т. е. неин началник-щаб. Син е на габровски свещеник, а вуйчо му Иван Грудов е богат търговец в Букурещ, съратник на Раковски, участник в Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1864 г. Ванката завършва военно училище в Москва, служи в Кавказ и е произведен в чин поручик. Прави опит да постъпи в османската армия, но получава отказ - властите подозират, че това е маневра за овладяване на позиции във войската “отвътре”! При организирането на четата е военен инструктор на “хъшовете”. Образован и с творчески наклонности, Иван Попхристов е сред сътрудниците на в. “Народност”. Ранен в сражението при Вишовград, младият патриот слага край на живота си, за да не попадне в ръцете на противника.
Еремия Българов (1836-1868) от Медковец, Ломско, е племенник на стария поборник Иван Кулин. Учи в Лом при знаменития “даскал” Кръстю Пишурка, завършва гимназия и военно училище в Белград. Служи в сръбската армия, но през 1867 г. напуска и става войвода на голямата чета, организирана Иван Кулин. При опита си да премине в България четата е блокирана от сърбите и турската гранична стража. Прекарал четири месеца в сръбски затвор, Българов емигрира и се включва се в обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, като е член на нейния щаб. Загива при Вишовград. Христо Дряновски (1838-1868) от с. Ганчовец, Дряновско, е предприемчив и заможен търговец в Тулча. През 1868 г. е един от командирите в четата, което свидетелства за военната му подготовка. В битката в Карапановата кория е тежко ранен. Поема отрова, за да не попадне жив в ръцете на потерята. На посочените характеристики отговаря и Димитър Мънзов (1842-1868) от Лясковец, син на богат търговец, емигрирал в Браила заради връзките си с капитан “дядо” Никола през 1856 г. Мънзов се включва в четата с цялото си състояние и въоръжава още няколко четници. Тежко ранен в сражението в Карапановата кория, е съден и обесен в Търново. Ангел Обретенов (1837-1894), син на Тихо Обретенов и легендарната Баба Тонка, за известно време работи в дюкяна на баща си в Исакча, Северна Добруджа. Включва се в четата заедно с по-малкия си брат Петър. Пада в плен и е осъден на заточение. Разбира се, Петър Обретенов (1841-1868) има същия социален профил. Участва във Втората българска легия в Белград. Загива при сражението при Канлъдере.
Александър Василев Читаклиев (1849-1868), най-младият участник в четата, е роден е в Плоещ в семейство на богат търговец, преселник от Сливен. Оразован и талантлив, младият патриот е автор на две пиеси с революционна тематика - “Добри войвода” и “Стоян войвода след падането на Българското царство”. През 1868 г. дарява голяма парична сума за въоръжаването на четата. Загива в битката при Караисенските лозя. Сходен е случаят със Симеон Арнаудов (1846-1868) от Етрополе, представител на богата фамилия, установила се в Плоещ. Самият той търгува с кожи, а за финансирането на четата разпродава цял шлеп със стока! С получените пари въоръжава себе си и още десетина четници. Георги Кавлаков (1847-1868) от Сливен е син на известен майстор строител. Заловен е по време на битката в местността Канлъдере и е обесен в Русе. Димитър Братоев (1838-1868) от Церова кория, Търновско, е от заможно семейство на градинари в Сърбия. Учи в престижната Белградска духовна семинария, но напуска сигурния живот и загива за свободата в един от боевете. Златю Ошански (1846-1868) е от Трявна, а неговият баща “уста” Пеню е известен майстор строител. Иван Узунов (18 -1869), познат и с прякора “Плюшко”, е родом е от Казанлък. Произлиза от семейство на потомствени “терзии” (шивачи) и търгува с розово масло в Румъния. Осъден е на заточение, където умира. Според едно дипломатическо известие в района на Стара планина нейде между Габрово и Шипка е имало таен склад с 200 пушки, пренесени от Румъния за готвеното въстание. Информацията може да се свърже с дейността на Иван Узунов и други четници от Казанлъшко - единадесет на брой, произлизащи от заможни семейства.
Въпреки изразения си “хайдушки” профил, знаменосецът Димитър Заралията (1833-1868) също може да бъде причислен към средната класа. Преди да поеме по хайдушките пътеки е шивач в Стара Загора и в Сливен, занимава се и с търговия. Няколко думи и за Стефан Билчев (неизв.-1868) от Русе, известен с прякора “Мешо” - собственик на хан и търговец, около когото се събира “революционен кръжок”. Загива в първата битка, а отрязаната му глава е разнасяна по улиците в Русе за сплашване на българите. Велико Попов, последовател на Раковски и приятел на Ботев, му посвещава “песен”, която завършва с думите: “Вечна ти памят, юноше бодрий, // поборниче силен, герой народний,// подвиги ща ти потомци славят,// с венци нетленни ще ги украсяват...”
Могат да бъдат посочени още примери, но дори и тази “извадка” убедително показва принадлежността на участниците в знаменитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата към средната класа и интелигенцията - водещите сили на българското възрожденско общество.
Автор: Проф. Пламен Павлов
trud.bg
Кико
10 months before
Няма нищо чудно...идеи може развива човек който има някакво материално ниво...човек който се бори за физическо оцеляване слиза на ниво животно, там няма идеи, убеждения и прочие...ненапразно олигархията най свирепо се бори именно със средната класа, не с беднотията която се бори да оцелее буквално, тя не е опасна...
Коментирай