ДНЕС, 6 МАЙ, Е РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ФРОЙД
Тъкмо на тази дата през 1856 год., преди 169 години, във Фрайбург, тогавашна Австрийска империя, се ражда Бащата на психоанализата.
Публикувам един от най-интересните клинични случаи на Фройд, считан за основа на така нар. "дива психоанализа".
КАТАРИНА, НАМУСЕНАТА КРАСИВА СЕРВИТЬОРКА СЪС СЕКСУАЛНАТА ХИСТЕРИЯ
Този клиничен случай на Зигмунд Фройд е описан неговите „Изследвания върху хистерията”.
Той е един от четирите там, при които пациентът впоследствие е идентифициран.
Случаят е известен, и прави впечатление с това, че в голямата си част е представен от Зигмунд Фройд по един почти художествен начин – като диалог между него и пациентката, – който, според мен, има освен всичко друго, още и литературна стойност, прилича на модерна камерна пиеса.
И се чете с интерес от всеки като занимателна история.
Освен това, този ранен случай на Зигмунд Фройд трасира доста ясно някои от жалоните на развитието на приложната психоанализа, което по-късно, както знаем, става твърде сложен и противоречив процес.
Истинското име на пациентката не е Катарина, а Аурелия Кроних (при кодирането на случая тук Фройд не е използвал схемата на предходните букви).
Тя е млада и красива австрийка от средно семейство.
Живее в планината – в Хое Тауерн (Hohe Tauern), Източните Австрийски Алпи.
Работи като сервитьорка в страноприемница, чийто собственик и управител е нейният чичо.
При срещата си със Зигмунд Фройд в тази уютна страноприемница, където той попада за кратко при едно свое пътешествие из планината по време на ваканцията си, Катарина е само на 18 години.
Още от самото начало умореният от пътуването Зигмунд Фройд преценява, че хубавата сервитьорка не е проста слугиня, а сигурно е дъщеря или поне родственица на собствениците. Не се излъгва.
Разбирайки за професията на Фройд от регистрацията на рецепцията, сервитьорката споделя с него здравословните си проблеми и го моли за помощ.
Оплаква се от това, че е нервна.
Казва му, че много трудно диша, задушава се, бучи ѝ главата, вие ѝ се свят.
Чувства се тревожна и напрегната.
Нейното унило и намусено лице се струва интересно на Зигмунд Фройд.
Заинтригуван е от случая, както може да се очаква.
Още в първия разговор той установява, че Катарина е присъствала на едно прелъстяване на братовчедката ѝ Франциска, прелъстителят е нейният чичо (собственик на страноприемницата), станало преди две години.
Тъкмо това прелъстяване е шокирало Катарина. Тя тогава се е почувствала много зле, повръщала и т.н.
Последствията от прелъстяването не са само от психичен характер.
Съпругата на чичо ѝ напуска семейството заедно с децата си, отива в друга страноприемница, Франциска е бременна от чичо си.
По настояване на Фройд откровената Катарина му разказва и за друг опит за прелъстяване, пак от този чичо, преди четири години, този път на нея самата.
Споделя и за други негови сексуални щения.
Всичко това става още в първия и единствен разговор между пациентката и Зигмунд Фройд.
Диагнозата на случая е пределно ясна за Фройд – хистерично състояние на травматична основа от сексуален характер, хистерия от сексуални травми.
Тук е мястото да посоча, че за началото на ХХ-тия век хистерията е това, което е шизофренията за края на същия век и за началото на ХХІ-вия век – любима парадигма, обясняваща почти всичко в психопатологията, а и не само в нея.
Впечатленият Зигмунд Фройд си задава въпроса „Не трябва ли да започна анализата още тук?”
Мисли си, дали да използва хипноза, но се отказва, като решава, че и един обикновен разговор ще свърши добра работа.
Пита я за точните причини за отвращенията и за шока ѝ.
Кара я да си спомни преживяванията и чувствата си по време на сцените на прелъстяване.
Фройд се старае да разбере, все пак дали не става въпрос само за реакции, основани на пуританизма.
Прониква по-дълбоко в преживяванията на пациентката.
Констатира, че първият "лимит на хистерията" (негов израз) – повръщането изчезва, като се преформира в тревога и се изпълва с ново съдържание.
Случаят е типичен за сексуална хистерия със своите преживявания от предсексуалния период на пациентката, с травмиращата роля на самите спомени за травмата, с отцепването на група преживявания в самостоен психичен субект, твърде важен за психичното състояние, и др.
Изпъква, като особеност на случая, и откритието на Зигмунд Фройд, че конверсията (обръщането, променянето) на самото образуване на хистерията не следва непосредствено травмата, а става след определен, обикновено кратък, период на инкубация.
Това ще рече, че травмиращи ситуации от предсексуалния период в онтогенезата на пациентката не се губят, независимо че не действат непосредствено след травмата, а запазват травмиращата си сила за доста по-късно през периода на съзряването и на зрелостта, когато вече са налице съответните разбирания у пациентката за сексуалността.
Този факт е важен за тези, които работят в областта на психичните травми и техните последствия.
За Фройд терапевтичният разговор, по неговите думи, е бил „по-скоро разгадаване, отколкото анализ”.
Най-важната особеност на случая Катарина се състои в това, че това е първият описан случай в историята на фройдизма за прилагане на така наречената "дива психоанализа".
Терминът е на Зигмунд Фройд, който го използва за пръв път през 1901 г. по отношение на модалностите във функционирането на преноса при лечението.
През 1910 г. Фройд уточнява съдържанието на термина (и същността на дивата психоанализа) така: недопустима ситуация, психоаналитикът още на първата среща да „хвърли в лицето на пациента” тайните, които е открил за страданието му.
Счита се, че дивата психоанализа обикновено се ползва от неквалифицирани (нелицензирани) лаици или новопосветени психоаналитици, които нямат необходимия клиничен опит.
Последващите данни за случая Катарина са също много интересни и са в унисон с вижданията на психоанализата за Едиповия комплекс (в случая Комплекс на Електра) и за инцеста.
През 1924 г. Зигмунд Фройд публикува бележка, в която съобщава уточнението си, че всъщност Катарина не е била племенница, а дъщеря на този човек, когото е представила пред него за свой чичо.
След повече от 60 години, през 1985 г., Албрехт Хиршмюлер и Герхард Фихнер установяват, че в случая Катарина пациентката е Аурелия Кроних.
Тя е дъщеря на виенски хотелиери.
Бащата Юлиус Кроних действително прелъстява племенницата си Барбара Гьошл (това е оная Франциска) и после, след развода с жена си (това е майката на Аурелия-Катарина), се оженва за нея и от този брак новото семейство има две деца.
Самата Аурелия (Катарина) се омъжва за унгарец, ражда шест деца и завършва живота си в същата страноприемница в Австрийските Алпи.
Като основен извод за случая Катарина може да се посочи неговата уникалност, състояща се и в това, че той е първият прецедент на легитимен (но далеч не препоръчителен, а, напротив, недопустим за съвременната приложна психоанализа) вид психоаналитична практика – дивата психоанализа.
Този клиничен случай, плюс още 35 случая на пет знаменити психоаналитици - Фройд, Адлер, Юнг, Ференци и Абрахам, - са описани в моята книга "Луди на дивана", ИК "Ахат", 2020 г.
Търсете моите книги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов
