Джесика Частейн: Аз пробих и успях без връзки и специални услуги

Вниманието към детайла е знак за хубаво кино 

Много внимавам в какво се снимам

Преди дни носителката на “Оскар” Джесика Частейн навърши 49 години, а в професионално отношение тя е затрупана с нови филми. Сред тях е и екранизация по великата творба на Уилям Шекспир “Крал Лир”. Джесика вече се бе завърнала в светлината на прожекторите с премиерата на съблазнителния трилър “Мечти”, представен в Карлови Вари и минал през българските кина.
Частейн съчетава широк диапазон за драматични изпълнения с неподправена сексуална енергия, извираща от екрана. В споменатия вече нов филм по “Крал Лир” тя ще играе заедно с великия Ал Пачино. Джесика влиза в ролята на най-голямата дъщеря на Крал Лир - Гонерила. Джесика се наложи като огнена тигрица и превъзходна филмова орхидея с излъчване една от по-елегантните и талантливи американски звезди. Тя показа топ игра и “Принцесата на покера”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка.

Произлизам от бедно семейство 

- Джесика, наскоро вие се изказахте критично за кризата в киното и възхода на “съдържанието”. Вече все повече компании бълват съдържание, но не правят кино. Отделно имаме и цялата вълна от Изкуствен интелект. Как да различаваме качеството?
- Важно е вниманието към детайла, дълбочината и автентичността. Самата сложност. Аз лично много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на филма “Принцесата на покера” например, моята героиня Моли казва на хората коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.
В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.
Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра.

- Тази ваша роля беше впечатляваща. Но вие поехте и друга роля - извън екрана, като продуцент. Какво ви мотивира?
- Исках да създам още една платформа за независими гласове и идеи. Не трпбва да игнорираме никой, който е бил тормозен, пренебрегван и е останал нечут. Не искам да живея в свят, в който това е ОК. Компанията ми Freckle Films ще представят и разказват истории за женствената сила - пред и зад камерата. Това е нашата мисия. Искам да предизвикам стереотипа за това какво е една жена. Мъжете и момчетата трябва да се чувстват удобно, гледайки по-различни женски роли. Иначе ги лишаваме от възможността да осъзнаят колко силна може да е женствеността.

- Как днес си избирате в какво да се снимате?
- Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока.
За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или на елементарни секси обекти на мъжко желание. Твърде прости персонажи са това. Искам да играя автентични жени и се старая да го правя. На мен нищо не ми е било дадено наготово. Идвам от бедно семейство и съм се борила, за да постигна това, което съм постигнала. Изобщо не е лесно, когато нямаш привилегията на богат род и силни, стабилни връзки в индустрията.

- В киното си изградихте репутация на опасна жена, която често играе образите на силни, магнетични и тайнствени жени с много таланти. Това ли е вашата запазена марка вече?
- Харесвам всякакви персонажи, в които има дълбочина и богата психологическа палитра. Такава беше героинята ми Моли от трилъра по истински събития “Принцесата на покера”, з който вече споменах. Признавам си, че в началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознаят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация.
Когато прочетох сценария на Арън Соркин се свързах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове. Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията.
Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.

trud.bg