Възможно ли е всичко, на което са ни учили за зората на цивилизацията, да е лъжа или поне полуистина? Представете си следното: преди повече от 10 000 години, докато последните ледове от ледниковата епоха се оттегляли, едно сложно общество процъфтявало – градове от камък, издигнали се от земята, астрономи, които чертаели небесата, инженери, подчинявали природата на волята си. Не дрипава банда ловци-събирачи, ровеща с кремъчни оръдия, а изгубена цивилизация, съперничеща на Египет или Месопотамия, заличена от времето и катастрофата.
Повечето археолози отдавна се присмиват на такава идея, прехвърляйки я в сферата на лудите фантазии. И все пак каскада от скорошни открития – паметници, по-стари от самата история, потопени руини, шепнещи за удавени светове, артефакти, които не подлежат на обяснение – отварят сандъка на общоприетата мъдрост. Възможно ли е една напреднала цивилизация да е процъфтявала хилядолетия преди ние да смеем да мечтаем? Доказателствата нарастват и превръщат миналото ни в изкушаваща енигма.
Гьобекли тепе: Храмът, който разбива времето
В хълмистите хълмове на Югоизточна Турция се намира Гьобекли тепе, място толкова революционно, че е наречено „нулевата точка на цивилизацията“. Открити през 1994 г., неговите T-образни варовикови колони датират от 9600 г. пр.н.е., удивителните 7000 години преди Стоунхендж и пирамидите в Гиза. Издълбани със зловеща прецизност, тези мегалити се гордеят с релефи на лъвове, лисици и скорпиони, заедно с абстрактни символи, които намекват за космология, която все още не можем да декодираме. Това не е работа на номади с пръчки, а на стройна организация – стотици, може би хиляди работници, които са теглили каменни плочи на километри, ръководени от изгубен за нас план, пише Ancient Origins.
iStock
Археологът Клаус Шмид, който разкопава обекта до смъртта си през 2014 г., твърди, че това е храмов комплекс, свещен център за общество, което не сме знаели, че съществува. Но тук е главната идея: във време, когато хората уж са събирали горски плодове и са преследвали мамути, кой е построил това? Градежът предполага йерархия, работна сила, може би дори жречески елит – отличителни белези на цивилизацията, които привързваме към много по-късни епохи. Още по-странно, някои стълбове се изравняват със съзвездия като Телец, намеквайки за астрономически познания. Бил ли е Гьобекли тепе звезден храм, обсерватория от каменната ера? И защо е бил умишлено заровен около 8000 г. пр.н.е., сякаш създателите му са искали да бъде скрит? Колкото по-дълбоко копаем – само 5% от мястото са разкрити – толкова по-силно шепне той: пропуснали сме нещо голямо.
Тайната на Сфинкса: Забравената зора на Египет
Преместете погледа си към Гиза, където Великият сфинкс е приседнал, а изветреното му лице се взира във вечността. Конвенционалната история го датира от 2500 г. пр.н е.,– паметник от управлението на фараона Хефрен. Но геологът д-р Робърт Шох не е съгласен. През 90-те години на миналия век той изучава заграждението на Сфинкса и открива водна ерозия – дълбоки, вертикални пукнатини, издълбани от обилен дъжд. Последният потоп в Египет? Преди около 10 000 години, когато Сахара е била буйна савана, а не безводната пустош, която познаваме днес. Ако Шох е прав, Сфинксът предшества династичния Египет с хиляди години – реликва от забравен народ, опитомил Нил много преди фараоните.
sciencefreak / Pixabay
Скептиците настояват – къде са керамиката, инструментите? Но помислете за по-старите странности на платото Гиза: мегалитни блокове в храма на долината, изрязани с прецизност, която озадачава съвременните инженери, и подравняване с пояса на Орион около 10 500 г. пр.н.е., както твърди астрономът Робърт Баувал. Възможно ли е напреднала цивилизация, наш предшественик, да е положила тези основи, чиито следи са измити от наводнения? Конспирацията не е само в това, че хронологията на Египет е изключена – а че цяла глава от човешкия гений може да лежи под пясъка, чакайки да пренапише историята и книгите.
Удавени светове: Атлантида е пред очите ви?
Сега се потопете под вълните, където океанът пази тайни. Край японския остров Йонагуни през 1986 г. водолази се натъкнали на потопена загадка: стъпаловидна пирамида, висока около 24 меетра, с тераси, прави ъгли и стълби, издълбани в пясъчник. Датирана отпреди 10 000 – 12 000 години, когато надигащите се морета поглъщали бреговете след ледниковата епоха, тя изглежда създадена от човешка ръка – твърде идеална за хаоса на природата. Морският геолог Масааки Кимура я нарича церемониален комплекс, вероятно свързан с културата Джомон. Критиците казват, че това е пълна случайност, но симетрията е очевидна: мореплавател ли е построил това, преди водите да го залеят?
Melkov / CC0
След това има Дварка, потъналото бижу на Индия. Легендите в Махабхарата описват златния град на бог Кришна, изгубен в морето. През 2001 г. край бреговете на Гуджарат археолозите го открили – стени, колони и керамика на 36 метра под водата, въглеродно датирани от 7500 г. пр.н.е. или по-рано. Каменните котви предполагат оживено пристанище, център на търговия и занаяти. Дали Дварка е мит, или е била истински метрополис, удавен от вълна след ледниковия период? Тези подводни призраци намекват за цивилизации, съперничещи на по-късните империи, техните истории са под водата, докато модерният сонар не отстрани прилива.
Катаклизмът на ранния дриас: космически убиец?
Какво би могло да заличи такива общества? Да се потопим в младия дриа – смразяваща мистерия отпреди 12 800 години. Геолози като Джеймс Кенет посочват космически виновник: рояк комети или астероид, който се е разбил в Земята, отприщвайки пожари, наводнения и 1000-годишно дълбоко замръзване. Доказателствата са изобилни – нанодиаманти от ударно стопяване, слоеве сажди в гренландски ледени кернове и внезапно измиране на мегафауна като мастодонти. Греъм Хенкок, хищник в тези води, го свързва със строителите на Гьобекли тепе, предполагайки, че те са оцелели от един изгубен свят, а техните паметници са предупреждение за потомците.
iStock
Представете си: процъфтяваща култура – градове, храмове, звездни карти – разбита на парчета от небесен апокалипсис. Оцелелите се разпръскват, знанието им избледнява в устни разкази за наводнения и разгневени богове. Библейският потоп, шумерският епос за Гилгамеш, дори Атлантида на Платон – възможно ли е всичко това да е ехо от истински колапс? Хипотезата за младия дриас вече е рецензирано парче от пъзела.
Инструменти и съкровища: Улики за изгубеното майсторство
Доказателствата не са само в камъните – те са в ръцете, които са ги оформили. Да вземем копията от Шьонинген, открити в Германия: осем дървени копия, прецизно балансирани, отпреди 300 000 години – много по-стари от предполагаемия монопол на Хомо сапиенс върху подобно умение. Или 12 000-годишните остриета от обсидиан от Чатальоюк, Турция, намеквайки за предшественик на металургията. След това – преддинастичните вази от Египет – каменни съдове, толкова тънки и симетрични, че съвременните занаятчии се мъчат да ги копират без машини. Това дело на диваци ли е било, или на хора с тайни, които сме изгубили?
Benoit Clarys, Universität Tübingen / CC0
Дори изкуството шепне за изтънченост. Във френската пещера Шове 36 000-годишни рисунки на носорози и лъвове съперничат на ренесансовите майстори, с перспектива и нюанси, които се противопоставят на етикетите „примитивни“. В Колумбия статуите на Сан Агустин – огромни фигури от 8000 г. пр. н. е. – предполагат култура с инструменти и свободно време. Това не са просто случайности, а ни карат да свързваме точките.
Енигмата на ледниковия период: Защо не виждаме повече?
Ако са съществували градове, пътища, записи, къде е доказателството? Ледената епоха е брутален крадец. Нивото на морето се е повишило с около 120 метра след 12 000 г. пр.н.е., удавяйки бреговете, където вероятно са процъфтявали ранните общества. Земетресения, вулкани и хилядолетия разпад погребали останалите. Писането не е било широко разпространено; това, което е оцеляло, е било устно, изопачено в митове за богове и великани. Погребението на Гьобекли тепе подсказва намерение – скрили ли са творбите си от свят, за който са знаели, че свършва?
Разкрито минало, пренаписано бъдеще
Уликите се трупат. Сателитните сканирания разкриват аномалии под леда на Антарктида – може ли руини да се крият там? LiDAR в Амазонка разкрива изгубени градове от 10 000 г. пр.н.е., техните площади и канали, противоречащи на логиката на джунглата. Дори генетиката се включва: ДНК от 12 000-годишни скелети в Америка загатва за миграции от неизвестен произход. Всяка от тях открива частици от стария разказ.
Източник:https://www.actualno.com/
