Кога беше – преди две или три седмици съобщиха за смъртта на поредния български наемник? Макар че за него точната дата вече няма значение, а за чуждите нему хора – още по-малко. Какво пък… Човекът е направил своя избор, избрал си идея. Отишъл на война. Смела постъпка, мъжка. Заради нея той заслужава да склоним глава в знак на уважение. Мир на душата му!
Жалко и срамно е, че журналистите не разказват за момчетата като него. Защо и чиновниците в Министерството на отбраната мълчат, сякаш имат сливи в устите?
Останалите въпроси са второстепенни. Кой го е наел? Как български гражданин се е оказал на фронтовата линия? Колко нашенци са минали през онзи пъкъл?
Обаче, смъртта, както и животът, трябва да имат смисъл. Това мнозина го забравят и по тази причина живеем не в общество, а в ловно поле.
Трите епизода по-долу са напътствие за онези, които възнамеряват да воюват за пари. Вижте ги – белким ви дойде акълът в главите. В Донбас няма да намерите слава и богатство. И не е важно на коя от страните сте решили да продадете тялото си
fakti.bg
Валентин Любенов
5 months before
И,защо трябва подобна личност да се издига на пиедестал? Не влагам абсолютни нищо,като "за" и "против", това,напия страна се е сражавал.Нито мотивите,които са го накарали. И от двете страни се сражават наемници от много,много държави от всички континенти.Тук не споменавам "съветниците" от НАТО в Украйна. Отишъл човекът,подписал договор,получавал е заплата. Ако наш работник,примерно на строеж в Испания,падне от скелето и загине на място,следва ли да получи държавни почести и паметник. Айде,стига вече с глупашките призиви за някаква си "солидарност"!!!
Коментирай