Кога беше – преди две или три седмици съобщиха за смъртта на поредния български наемник? Макар че за него точната дата вече няма значение, а за чуждите нему хора – още по-малко. Какво пък… Човекът е направил своя избор, избрал си идея. Отишъл на война. Смела постъпка, мъжка. Заради нея той заслужава да склоним глава в знак на уважение. Мир на душата му!
Жалко и срамно е, че журналистите не разказват за момчетата като него. Защо и чиновниците в Министерството на отбраната мълчат, сякаш имат сливи в устите?
Останалите въпроси са второстепенни. Кой го е наел? Как български гражданин се е оказал на фронтовата линия? Колко нашенци са минали през онзи пъкъл?
Обаче, смъртта, както и животът, трябва да имат смисъл. Това мнозина го забравят и по тази причина живеем не в общество, а в ловно поле.
Трите епизода по-долу са напътствие за онези, които възнамеряват да воюват за пари. Вижте ги – белким ви дойде акълът в главите. В Донбас няма да намерите слава и богатство. И не е важно на коя от страните сте решили да продадете тялото си
fakti.bg
Валентин Любенов
10 months before
И,защо трябва подобна личност да се издига на пиедестал? Не влагам абсолютни нищо,като "за" и "против", това,напия страна се е сражавал.Нито мотивите,които са го накарали. И от двете страни се сражават наемници от много,много държави от всички континенти.Тук не споменавам "съветниците" от НАТО в Украйна. Отишъл човекът,подписал договор,получавал е заплата. Ако наш работник,примерно на строеж в Испания,падне от скелето и загине на място,следва ли да получи държавни почести и паметник. Айде,стига вече с глупашките призиви за някаква си "солидарност"!!!
Коментирай