Кой е Иван Асен V, тайнственият брат на цар Иван Шишман?

Отговорът дойде след разгадаването на един изключително важен надгробен надпис

Не оставя съмнения кой е водил българската армия в битката за София в края на 1371 г.

Сред малкото родни писмени източници, разказващи за турското нашествие в България, е една анонимна хроника от ХV в. Макар в нея да има доста объркани дати, отчетливо се виждат три важни исторически сведения. Разказът започва от 1351-1352 г. с описание на неуспешен опит за изграждане на антитурска коалиция между балканските държави. В 1326 г. е дадено голямо сражение между българи и турци край София, в което “българските войски се събраха под началството на [Иван]Александровия син Асен и стана голям бой.

Тогава убиха Асен и погина голямо множество от българите.” Писалият чак през ХV в. в. неизвестен летописец непрекъснато опитвал да синхронизира събития, за които имал бегла представа. Още германският византолог Петер Шрайнер забеляза, че споменатата в 1326 г. битка край София хронологически не е на място и трябва да се отнесе към 60-70-те години на ХIV в. По порядъка на други описани събития тя следва да се вмести между преминаването на турците в Европа през 1354 г. и началото на размириците във византийския и османския двор през май 1373 г. Според най-новите проучвания, сражението не е може да е станало преди 1371 г., когато починал цар Иван Александър, а на трона се възкачил Иван Шишман.

В изложението на анонимната хроника има сведение за битката на сръбските господари Вълкашин и Углеша с турците при Черномен през есента на същата 1371 г., загубена от тях катастрофално и отворила пътя на завоевателите към България. Вече разказах подробно за станалото край София сражение в края на 1371 - началото на 1372 г., в което османците са отблъснати към Пловдив. За него съобщават и редица написани през периода на турското робство истории като отпечатаната през 1601 г. “Царството на славяните” на бенедиктинския монах Мавро Орбини. В нея срещаме интересния пасаж: „[След смъртта си Иван Александър] оставил три деца от еврейката, сиреч Шишман, Асен и още един, с който Срацимир водил война. По същото време в България дошли турците. Шишман с брата си влязъл в бой с тях, в който Асен бил убит в сражение”.

Известно е, че в своята “История славянобългарска” първият български възрожденец Паисий Хилендарски често следвал Мавро Орбини: “Когато умрял Иван Александър, останали трима негови синове - Срацимир, Шишман и Асен. Цар станал Иван Шишман. Тогава Мурад развалил мира и тръгнал на поход срещу България. В големия бой победили българите, но Асен загинал”. В написаната също през ХVIII в. “Зографска история” отново смъртта на Асен е отбелязана след кончината на Иван Александър и голяма битка на българи и турци край София. За същото разказва и най-големият цикъл от народни предания за османското нашествие, съхранен в района на София и Самоков. Те споменават за настъпление по направлението Костенец-Ихтиман-Самоков, завършило с епична битка и смъртта на брата на Иван Шишман, Ясен (Асен).

Оцелялата част от Търновския надгробен надпис 

Но кой е този цар Асен? Отговорът на въпроса дойде след разгадаването на един изключително важен надгробен надпис, открит в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”. През последните години се разбра, че там се намирали семейните гробници на династията на Шишмановци. Въпросният надпис бил издялан на три каменни стели, но днес е запазена само едната. След нейното разчитане стана ясно, че надгробието било поставено в памет на българския цар Асен, загинал в битка с турците. Паметника поръчала съпругата му, снахата на цар Иван Александър, а текстът е с литературно-художествената форма на надгробен плач. Царицата разказва как е изпратила мъжа си на война, а той събрал войска и се сблъскал с “измаилтяните”, т. е. с турците. Те не успели да надвията българите, цар Асен паднал убит в сражението. После бил погребан със съответните почести в търновската църква “Св. Четиридесет мъченици”.

Голям проблем в Търновския надпис е датирането, защото всички цифри в текста са пострадали. Само на седми ред са оцелели някакви “осемнайсет години”. В началото учените смятаха, че става дума за “осемнайсета година от царуването на Иван Шишман”, а по-късно - за “осемнайсета години от царуването на Иван Александър”. На базата на второто четене историкът Йордан Андреев изведе хипотезата, че на 18-та година от възцаряването на Иван Александър, т. е. през 1349 г., край София станала голяма битка между българи и турци, в която загинал Иван Асен IV. Става дума за най-малкият син на Иван Александър от първия му брак с Теодора Басараб, който, според миниатюра във Ватиканския препис на Манасиевата хроника, починал още през 40-те години на ХIV в.

Тази теория не почива на исторически факти, защото между българи и турци няма никакви регистрирани сериозни сблъсъци преди края на 60-те години на ХIV в. Използвайки максимално оскъдната информация от надписа, аз достигнах до единствената възможност за четене, а именно, че цифрата се отнася за възрастта на цар Асен - 18 години. Според данните са съдбата на петимата сина на цар Иван Александър от двата му брака единственият, който отговаря на наличните факти, е Иван Асен V, роден от втората съпруга на Иван Александър. На базата на данни от портрета на царското семейство от Лондонското евангелие учените смятат, че той се е родил към 1351-1353 г. Ако се прибавят 18 години, се получава 1370-1371 г. или времето на първото настъпление на турците на север срещу България! 

За същото свидетелства и отбелязаната в Търновския надпис царска титла. Асен е наречен само “цар на българите” и явно не е бил самодържец. Макар и почтително, споменаването на “великия цар Иван Александър” е някак странично и без необходимата титулатура за автократор. Явно описаните в Търновския надпис събития са станали малко след смъртта му на 17 февруари 1371 г.

Двамата Иван-Александрови синове с името Асен фигурират и в в други източници, като в Боянския поменик на българските царе от ХVII в. името е дадено със специфичната за района форма “Ясен”. Двамата се появяват също в една интересна бележка върху обратната страна на лист №35 от Палаузовия препис на Бориловия синодик. В нея се изказва вечна памет на синовете на цар Иван Александър “Асен и другия Асен”. Тук ще подчертая очевидната връзка с 15-ти ред от Търновския надгробен надпис. Убитият от турците цар бил положен в гробница, където вече се намирали останките на “другия Асен”, т. е. на Иван Асен IV.

Това сведение не оставя съмнения кой е водил българската армия в битката за София, случила се в края на 1371 - началото на 1372 г. Но Иван Асен V или цар Ясен, както е известен в народните предания е свързан и с легендарната крепост Урвич, за която ще разкажа в отделен материал.

Автор: Проф. Николай Овчаров

trud.bg