Чета във Фейсбук триумфални и злоради коментари по повод на това, че в Испания и Португалия спряха тока за ден. В тези страни аварията породи шок, защото никога не им е спиран токът.
Българският стратегически ум видя в това краха на Европа, без да се запита в какъв крах се намира самият той, защото в България, откакто се помня – т.е. от 50 години – токът се спира постоянно. И не за 12 или 24 часа, а за три дни, както се случи само преди четири месеца – в навечерието на Рождество Христово и Нова година.
Не ми се мисли къде се намира България по критериите на гробокопачите на Европа от българския Фейсбук.
Глобализмът, джендъризмът и прочие са отвратителни, но лумпенската пролетарска злоба (винаги с комунистически и също с атеистически произход – комплекс от загубената Студена война) срещу тях също е отвратителна.
Не може да има нормален ум, който злорадства от потъването на Европа, защото Европа сме ние. Това е плебейски бяс, който никога не съм разбирал и винаги съм отблъсквал, когато съм го усещал върху себе си.
Ако средностатистическият съветски критикар на Европа от Фейсбук вкуси само два часа от чара на Мадрид, Барселона или Париж, ще се влюби завинаги в този изчезнал свят, който бе реален само допреди десетилетие.
Комунистическият бяс на пълно отрицание на Запада няма нищо общо с духовната дистанция от него – онази, която познава слабостите му, но вижда и гредата в себе си.
Впрочем, Путин и днешна Русия нямат нищо общо с носталгичния манталитет по СССР на техните фенове от България. Нито с архаичната представа на умнокрасивия постсъветски манталитет, който кара по спомени от комунизма.
Ако съдя по действията им си мисля, че са хладни капиталисти с горещо сърце и твърд характер. Хора, които трябва да уважаваш, а не да пренебрегваш с глупава насмешка от 80-те, защото могат да те потупат по рамото с "Орешник".
Русия днес е стената, в която се разби западната патология. Както преди 35 години Западът бе стената, в която се разби съветското малоумие (комунистическият опит за социален строй си беше примитивен „Чевенгур“ – прочетете тази книга).
Както Русия беше на дъното преди 30 години, а днес е световна сила, която постави НАТО, САЩ и ЕС на колене след неуспешния им опит да я унищожат чрез Украйна, така и Западна Европа – която днес изглежда абсурдно нелепа и загиваща – може след 30 години отново да се изправи на крака. Или да умре. Кой знае. Положението на Русия след краха на СССР изглеждаше по-зле от днешния Европейски съюз.
Не е зле да не се правят прибързани геополитически изводи от спирането на тока в Мадрид за няколко часа, когато целият ти живот е преминал в бездарна българска битова мизерия, която е оставила непоправим отпечатък върху твоя манталитет – и това не говори добре за теб.
Защото не битът определя съзнанието, както е казал Маркс, а обратното.
На този антропологически фон само пълни идиоти, които се водят за проевропейски, могат да не искат да се преподава православното християнство в училище – най-свободната, неидеологизирана и вътрешно демократична християнска деноминация.
В този смисъл лумпенският умнокрасив манталитет си пасва идеално с лумпенския антизападен манталитет – и при двете страни токът в главите им спира постоянно.
Въпросът е: къде да намерим пристана на нормалността?
Автор: Явор Дачков
trud.bg
darkaveng
1 year before
Дачков, и ти ли, Бруте?
Коментирай