Нашите политици в затвора

За разлика от Саркози се радват на комфорт и уют

Обитават специални килии - просторни, с южно изложение, мека мебел и други екстри

Никола Саркози е бивш обитател на Елисейския дворец и настоящ на затвора Санте. В килия от девет квадрата се разхожда бившият президент. Има легло, масичка, тоалетна и душ. Тези условия са направо спартански в сравнение с историята на нашето затворническо дело.

Централният затвор е построен по инициатива на Никола Генадиев. Първата копка е направена през 1903 г., когато е министър на правосъдието. Генадиев заръчва на архитекта да проектира специални килии за политици - просторни, с южно изложение. Обзаведени са с мека мебел и други екстри. Генадиев е един от първите клиенти на този комфорт и уют.

През 1915 г., когато цяла Европа воюва, селска България очаква да прибере в хамбарите си най-добрата хлебна реколта от години насам. Надушило богатия урожай, Съглашението решава да я изкупи, за да дестабилизира кабинета.

Вече е ясно, че правителството на Васил Радославов иска да впрегне страната в колесницата на Централните сили. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия. В чужбина е създаден таен фонд с франкове, лири и рубли.

В София пристига емисарят Жан Крюпи и се свързва с Никола Генадиев. Той е лидер на Народнолибералната (стамболовистка) партия. Няма по-голям специалист по житата от Генадиев, преценява Крюпи и го посвещава в операцията. Връзката ще се осъществява чрез Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в столицата. Така скандалният случай влиза в историята като Деклозиеровата афера.

Влиятелният Генадиев създава мрежа от посредници из цялата страна. Агентите трескаво изкупуват реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури. Сумите за покупките се превеждат от Париж и Лондон на Българската търговска банка. Нейните управители Георги Губиделников и Иван Буров също са посветени в далаверата. Двамата финансисти членуват в Народната партия, която няма нищо общо с народа.

С благословията на Александър Стамболийски за делото са вербувани и земеделци. Най-активен е Райко Даскалов, който впряга партийната кооперация „Народен магазин“ да изкупува зърно за каузата на Съглашението.

Историкът Симеон Дамянов сочи, че прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева. Предлагат цени с 25 на сто по-високи от пазарните. Още в началото за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисиона от 4 процента „деклозиеровците“ получават по 2 лева на всеки 100 килограма закупено зърно. За съвсем явни подкупи пък отиват милион и половина.

Деклозиеровата афера излиза на светло есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за невижданата по мащабите си спекула. От арестуваните 39 души пешкира опират стамболовистите и земеделците. Губиделников и Буров се измъкват сухи - спасява ги партийният им шеф Теодор Теодоров. Той обещава на кабинета, че народняците ще подкрепят неговата политика.

Присъда №1085 на Софийския военнополеви съд е прочетена на 21 октомври 1916 г. Никола Генадиев е осъден на 10 години строг тъмничен затвор, 5 години лишаване от политически права и конфискация на имуществото. Още тринадесет аферисти получават по 8 години с лишаване от права и конфискация.

Когато депутатското братство населява специалните килии на Централния, зевзеците наричат затвора Малкият парламент. „Глей как хубаво мирише тук - на баровщина... У нас пък из етажите мирише на кочина“, викали старите катили, като минавали по коридора на новодошлите. Там се смесвали ухания на френски парфюми, скъпи цигари и печено телешко.

Един пандизчия рисува затворническото битие на народните избраници: „Килиите на „баровците“ аферисти бяха снабдени с ковьори, с черги, с таблени и пружинени кревати, пухови постилки, топли дебели юргани (имаше и атлазени), одеяла и завивки. Те ги правеха уютни, приветливи - съвсем неприличащи на затворнически килии. При най-малък студ или влага печките им се палеха. Богати маси се слагаха, не липсваше и вино, мюнхенско пиво, ликьори... Всичко имаха, и в изобилие.“

Депутатите в райе убиват времето с карти, табла и шах. По време на гуляите някакъв унгарец теши мъката им с нежните трели на арфа. „Заболее ли някой, или се почувства малко неразположен (от преяждане!), веднага ще повикат от града най-прочутите лекари. Обикновено идваше д-р Сарафов“, завистливо си спомня простосмъртен тюрмаджия.

Така минават дните на специалистите по зърно. С музика и вино полежават около две години. Когато политиката на Васил Радославов се сгромолясва, осъдените излизат от затвора като мъченици и поемат кормилото на катастрофиралата държава. Начело с Александър Стамболийски.

През 1922 г. той тика в Шуменския затвор компания от 12 политици. Ще ги съди като виновници за националните катастрофи.

„Ние впрочем се бяхме настанили в канцеларските стаи на затвора - уточнява бившият министър Иван Пеев-Плачков. - Свободни бяхме да се разхождаме на едно свободно място в двора, близо до караулната стая на затвора между мъжкото и женското отделение. В последното бяха затворени една циганка и една слугиня - българка на име Йорданка, и двете за кражба.“

Плачков не се оплаква от затворническия бит. „От военния клуб в наша чест прокараха и електрическо осветление в затвора, та стаите ни се осветяваха до 10 часа вечер с електрическа светлина“, описва условията той.

Храна им носели от града, разтушвали се с карти като деклозиеровците. „Александър Малинов беше най-сериозният от всички ни - хроникира Плачков. - Повече мълчеше съсредоточен в играта, като че решава някоя мъчна тактическа задача. Когато се отпущаше да заговори, от него можеха да се научат интересни работи.“

Сега пак има VIP-килии за политици. Бегълци от закона обаче скитат немили-недраги по чужбина. Вместо да се върнат като Брендо и потопят в домашния затворнически комфорт и уют. „Нямат акъл в главата, Стефче!“, коментира пред жена си един приятел.

Автор: Росен Тахов

trud.bg