„Отворени Балкани“, затворени очи: Как наркотрафикът минава необезпокоявано между Белград и Скопие

https://svobodnoslovo.eu/index.php/lyubopitno/otvoreni-balkani-zatvoreni-ochi-kak-narkotrafikat-minava-neobezpokoyavano-mezhdu-belgrad-i-skopie/184920 SvobodnoSlovo.eu
„Отворени Балкани“, затворени очи: Как наркотрафикът минава необезпокоявано между Белград и Скопие

Количествата ясно показват, че стоката е била подготвяна за по-широк пазар.

Как службите за сигурност на Северна Македония не са забелязали производството на близо 50 тона марихуана и как сръбските не са засекли вноса на пет тона канабис?

Остават въпросите кой е отвърнал поглед, кой е мълчал и, най-важното, кой е дал одобрение.

Балканите са отворени, но заедно с тях и маршрутите за дрога. По неофициална информация от Северна Македония операцията по изземване на марихуана продължава. Засега общото количество достига почти 50 тона, след като след първоначалните 27 тона от фабриката MedPlant в стружишкото Ново село бяха конфискувани още 21 тона.

При една от акциите са открити и над 1300 бутилки канабисово масло.

Премиерът на Северна Македония заяви, че не му е известно упойващите вещества в Конюх да са дошли от неговата страна, като добави, че в такъв случай местните медии очевидно имат по-голямо доверие на сръбските, отколкото на собствените служби за сигурност.

„Няма да се изненадам, ако в крайна сметка стигнем и до 100 тона, а на следващото заседание на правителството ще вземем решение да бъдат проверени всички фирми, които произвеждат канабис за медицински цели“, каза той.

Управляващата партия ВМРО–ДПМНЕ твърди, че фабриката в Струмица, където спорното растение е било отглеждано нелегално и подготвяно за пускане на пазара, е близка до бившия македонски премиер и лидер на Социалдемократическия съюз Зоран Заев, по чието време медицинската марихуана бе легализирана.

Опозиционните социалдемократи напомнят, че без участието на държавни структури онези пет тона не биха стигнали до Сърбия. В центъра на разследването обаче остава търговската компания AlfaFarm от Скопие, собственост на четирима души от Крушевац. Фирмата е регистрирана през 2023 г. в Северна Македония с дейност по отглеждане на растения за фармацевтични цели, а разрешение за работа с канабис за медицинска употреба получава година по-късно. Сега има съмнения, че е произвеждано количество, надвишаващо разрешеното.

Северномакедонската телевизия Телма съобщава, че начинът, по който марихуаната е произведена, складирана и съхранявана, по никакъв начин не отговаря на медицинско предназначение, а единствено на улична продажба или контрабанда.

Докато заподозрените в Сърбия, заедно със семейство Спасоевич, се защитават с мълчание, в обществото не стихват въпросите кои са всички тези „земляци“. За изданието „Радар“ от полицията в Крушевац посочват, че са научили за операцията едва след като Службата за борба с наркотиците, по нареждане на Прокуратурата за организирана престъпност и в сътрудничество с Европол, вече я е провела. Ръководителите на местните служби впоследствие са били официално отстранени.

Източници от крушевашката опозиция твърдят, че не е имало информация нито за Александър Мияйлович, сочен като организатор на престъпната група, нито за съсобствениците на Alfafarm в Северна Македония. Сред тях е Иван Драганич, за когото се смята, че е организирал транспорта на дрогата към Сърбия и който е арестуван по разпореждане на прокуратурата.

В местната структура на коалицията „Сърбия срещу насилието“ развиват теза, свързана с изборите през зимата на 2023 г. Числата будят съмнение: от 113 000 жители на Крушевац, от които 94 000 пълнолетни, регистрираните избиратели са 104 000. Откъде идват допълнителните 10 000 и как на редица адреси, включително този на водача на листата Братислав Андрич, са били регистрирани хора, които не живеят там и никой не познава? Поставя се и въпросът дали въпросните съсобственици и Мияйлович изобщо са от Крушевац.

Ръководителят на Прокуратурата за организирана престъпност Младен Ненадич, отговаряйки на въпроси на студенти на дискусия в Юридическия факултет в Белград, дискретно свърза тази акция със случая „Йованица“, подчертавайки, че петте тона не са произведени в Сърбия и става дума за международен канал.

„Независимо от законовите промени, ние осъществихме контакт с колеги в чужбина, тъй като законът все още не е влязъл в сила. Знае се откъде идва дрогата и кой има фирма в тази държава. Има и дело от 2019 г., силно медийно отразено - „Йованица“, където също се споменава същата държава и марихуана. Когато свържете отделните факти, не се знае какво може да излезе“, каза Ненадич.

Той подчерта още, че финансовите потоци днес оставят следи и не могат да бъдат заличени - обстоятелство, което се отнася както за този, така и за всички други случаи на прокуратурата.

Междувременно граждани и опозиция обръщат внимание на засилената активност на летище Росуле в Крушевац, отворено преди няколко години за малки търговски полети. Стефан Бойичич, ръководител на общинската група „Сърбия срещу насилието“, посочва, че както строителството, така и увеличеното използване на летището са показателни, при положение че аерогарата в Ниш е на час път и може да приема както малки, така и големи самолети.

По официални данни на сръбския Институт „Батут“ канабис употребяват 118 556 души, или 1,8% от населението. При средно 0,4 грама за една цигара от петте тона, открити в Конюх, могат да бъдат направени 12,5 милиона цигари - количество, което би покрило нуждите на Сърбия за 105 дни. В Северна Македония през последната година марихуана са използвали 6,6% от населението - 119 338 души. От първоначално иззетите 27 тона могат да се направят 67,5 милиона цигари, достатъчни за 18 месеца потребление в Сърбия.

Количествата ясно показват, че стоката е била подготвяна за по-широк пазар, което потвърждава и акцията в Конюх. За производството на 27 тона са необходими около 270 000 растения върху 9,4 хектара - повече от 13 футболни игрища, покрити с оранжерии, пълни с хибриден канабис. Как това е останало незабелязано от службите за сигурност в Северна Македония? Двадесет и седем тона означават 5400 кашона - над седем пълни тира. Как подобен внос не е бил засечен от съседните служби? Механизмът за пренасяне на такова количество дрога през границите все още не е напълно изяснен.

Въпросите остават: кой е отвърнал поглед, кой е мълчал и кой е дал окончателното одобрение. | БГНЕС

---

Анализ на Никола Павлович за „Радар“.

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.