Сателит засне мистериозен обект: Дали това е ключът към най-голямата авиационна загадка?

Хауланд е планирана спирка за презареждане

Странна форма в Южния Тихи океан, която даде тласък на най-новите усилия за разкриване на една от най-големите загадки на всички времена, бе открита в задния двор на къща в Калифорния. Ветеранът от Военноморските сили на САЩ Майк Ашмор беше у дома си през 2020 г. и разглеждаше сателитни снимки на малък остров, наречен Никумароро, когато забеляза неочаквания обект в лагуната, пише CNN.

Намиращ се на половината път между Австралия и Хавай, Никумароро играе ключова роля в една от двете противоположни хипотези, които се опитват да обяснят какво се е случило с прочутата авиаторка Амелия Еърхарт и нейния навигатор Фред Нунан, които изчезнаха през 1937 г. по време на опита си да обиколят света със самолет. Изчезването им занимава изследователите от десетилетия и отдавна е очаровало Ашмор – любител, който се запали по теорията, че легендарната пилотка е стигнала до бреговете на острова.

„Беше приложението Apple Maps на моя iPhone“, спомня си Ашмор за цифровото проучване, което доведе до откритието му. „Сутринта седях на люлка и пиех кафе с кучето си. Ден по-рано обиколих външния периметър на острова, а онази сутрин започнах да обикалям лагуната и нещо привлече вниманието ми. Тогава погледнах по-отблизо и направих снимка на екрана.“

Ашмор сметна, че видяното прилича на крило на самолет, и сподели снимката в популярния онлайн форум за Амелия Еърхарт, поддържан от Международната група за възстановяване на исторически самолети (TIGHAR) – колектив, посветен на авиационната история и археологията. Удължената форма на сателитните снимки предизвика оживени дискусии сред членовете, въпреки че някои заявиха, че вероятно става дума за ствол от палмово дърво.

Замъгленият обект привлече вниманието и на археолога Рик Петигрю – дългогодишен почитател на Еърхарт и изпълнителен директор на Института „Археологическо наследство“ в Юджийн, Орегон, който реши да проучи въпроса по-подробно. Той заяви, че е установил, че аномалията, която оттогава е наречена „обектът Тарая“, се вижда и на други въздушни снимки на лагуната, включително на някои, заснети още през 1938 г.

За да се осъществи точно това, се организира експедиция.

Водена от Петигрю и Университета „Пърдю“ в Уест Лафайет, Индиана, където Еърхарт някога е работила в катедрата по аеронавтика, новата инициатива ще се насочи направо към „Обект Тараиа“, с надеждата да разкрие част от самолета на Еърхарт.

Екипът трябва да отпътува от Маджуро на Маршаловите острови през първата седмица на октомври и да измине около 1 200 морски мили до Никумароро, каза Петигрю. Веднъж пристигнали там, изследователите планират да прекарат около пет дни на малкия остров, изследвайки интригуващия обект в лагуната. Очакваше се експедицията да се състои през ноември 2025 г., но беше отложена в последния момент поради проблеми с разрешителните.

Ако намерят това, което търсят, това би могло да доведе до знаково откритие. Но идеята, че Еърхарт е завършила живота си като корабокрушенка на остров, далеч не се приема широко, а друг екип от изследователи се надпреварва да намери доказателства за алтернативно обяснение.

Еърхарт и Нунан изчезват на 2 юли 1937 г., докато търсят остров Хауланд, намиращ се на почти 400 мили (644 километра) северозападно от Никумароро.

Хауланд е планирана спирка за презареждане по време на опита им да обиколят света – пътешествие, което доминира в новинарските заглавия и завладява въображението на обществеността.

Една от теориите, както и официалното заключение, направено след мащабното търсене, ръководено от правителството на САЩ и проведено веднага след изчезването им, предполага, че на Еърхарт и Нунан им е свършило горивото и самолетът им „Локхийд 10Е Електра“ се е разбил в Тихия океан близо до предвидената им дестинация.

Това е теория, която вече е послужила като основа за няколко търсения през годините, включително опит през 2024 г. от компанията за океански изследвания „Deep Sea Vision“, който в крайна сметка разкри няколко скали, образуващи формата на самолет.

Петигрю и други смятат, че Еърхарт и Нунан са кацнали безопасно със своя „Електра“ на Никумароро, тогава известен като остров Гарднър. Там, според привържениците на тази хипотеза, двамата са отправили многократни сигнали за бедствие, използвайки радиото на самолета, но впоследствие са загинали от жажда или глад.

Въпреки това поне пет експедиции до острова и околните води, проведени от 2010 г. насам, не са успели да намерят категорични доказателства, че Еърхарт и Нунан са били корабокрушенци. Петигрю е участвал в една от експедициите през 2017 г. В друга, през 2019 г., е участвал океанографът и изследовател на „Нашънъл Джиографик“ Боб Балард, който е открил останките на „Титаник“ през 1985 г.

Теорията за Никумароро е по-правдоподобна от някои алтернативи, които са били изказвани през годините, за да обяснят изчезването на Еърхарт, според Дороти Кокран, която наскоро се пенсионира като куратор в Националния музей на въздухоплаването и космоса „Смитсониън“. 

Националният архив на САЩ разполага с обществено достъпна информация за търсенето на Еърхарт и Нунан, включително последните ѝ комуникации с „Итаска“ – кораб на Американската брегова охрана, натоварен с подкрепата на полета ѝ, каза Кокран.

Ограден от коралов риф и разположен на територията на днешната Република Кирибати, Никумароро е с дължина около 7 километра (4,3 мили) и ширина 2 километра (1,2 мили) и е бил необитаем, когато Еърхарт и Нунан са направили последния си полет. Атолът е бил за кратко време населен между 1938 и 1963 г., когато британската колониална администрация насърчаваше хората от близките южни Гилбъртски острови да се заселят там.

Хипотезата за корабокрушението се основава на работата на Рик Гилеспи, основател на TIGHAR и автор на книгата от 2024 г. „Още един добър полет: Трагедията на Амелия Еърхарт“. Той е посещавал Никумароро 11 пъти, откривайки възможни улики и фрагменти от доказателства.

Според версията на Гилеспи и Петигрю, след като не успяла да намери остров Хауланд, Еърхарт се насочила на юг и кацнала със самолета „Електра“ върху големия коралов риф на Никумароро, който се разкрива при отлив. Там тя и Нунан изпратили сигнали за бедствие и се прехранвали с дъждовна вода, уловена риба и костенурки в продължение на дни, а може би и седмици, докато не починали. Останките им вероятно са били изядени от огромните кокосови раци, които обитават атола, като са оставили след себе си няколко кости, някои артефакти и останки от огньове.

Веднъж пристигнали на острова, Петигрю и екипът от 14 изследователи планират да заснемат видео и снимки, преди да използват сонар и магнитометри за изследване на обекта. Едва тогава изследователите ще започнат разкопки с помощта на хидравлична драга.

Дори ако предстоящата експедиция, ръководена от Петигрю, установи, че обектът, който той е открил, докато преглеждаше телефона си по време на паузата, причинена от пандемията, не е самолетът на Еърхарт, Ашмор заяви, че няма да се откаже от търсенето.

trud.bg