Божествено провидение
След наследника на Франциск идва съдния ден, според свети Малахия
112 латински фрази описват накратко всеки от бащите на католическата църква
Списък от 112 кратки латински фрази, за които се предполага, че описват всички бъдещи понтифекси до края на времето, продължава да предизвиква разгорещен дебат и до днес, балансирайки на границата между вяра, история и мистика. Пророчеството за последния папа отдавна е едно от най-противоречивите предсказания, свързани с религията.
В изречение 112 на свети Малахия на латински език се казва, че "при последното преследване на Светата римска църква ще се възцари Петър Римлянин, който ще пасе стадото си сред много изпитания, след което седемхилядният град ще бъде разрушен и страшният Съдия ще съди хората. Краят." Тези загадъчни думи завършват едно от най-мистериозните и противоречиви предсказания в историята на католическата църква. Пророчеството за последния папа, приписвано на свети Малахия, озадачава умовете на вярващи, скептици и изследователи от векове. Някои тълкуват това като внушение, че приемникът на Франциск ще бъде последният папа преди колапса на Църквата или предстоящо събитие, свързано с катаклизъм.
Свети Малаки О'Моргер, архиепископ на Арма в Ирландия, живее през 12 век (1094-1148). Известен със своето благочестие и предполагаемата си дарба на пророчество, той е канонизиран през 1190 г. от папа Климент III. Пророчеството за последния папа обаче, което се превръща в най-известното му наследство, се появява в печат едва четири века и половина след смъртта му.
През 1595 г. бенедиктинският монах Арнолд де Вион публикува книгата „Lignum Vitae“, в която за първи път представя на света списък от 112 кратки латински фрази, които уж предсказват бъдещите папи. Всяка фраза, наречена „мото“ или „девиз“, има за цел символично да опише папите, започвайки с Целестин II (избран през 1143 г.) и завършвайки с последния понтифекс, след когото ще дойде краят на света.
Появата на този текст предизвиква голям интерес и много спорове. За някои това се превръща в потвърждение на божественото провидение, за други е повод за скептицизъм и критика. Пророчеството бързо става част от католическата традиция, въпреки че официалната църква никога не признава неговата автентичност.
Точни описания
Девизите варират от прости, като „Ex castro Tiberis“ (От замъка на Тибър) за Целестин II, до по-сложни, като „Lumen in caelo“ (Светлина в небето) за Лъв XIII (1878-1903). Някои от девизите се оказват изненадващо точни. Например "Crux de cruce" (Кръстът на кръста) за Пий IX (1846-1878) се тълкува като предсказание за загубата на папската държава, което се случва през 1870 г. Папа № 242 като цяло (или № 88 в списъка на Малахия), Инокентий XII (1615-1700), се нарича "Греблото на вратата". Преди избирането му за папа, той има светското фамилно име Rastrello, което се превежда от италиански като гребло. Или папа № 256 от всички (или № 102 в списъка на Малахия) Лъв XIII (1810-1903), наречен в пророчеството като „Светлина в небето“, има звезда на личния си герб.
Пророчеството за последния папа, „Петрус Романус“ (Петър Римлянинът), е особено забележително с апокалиптичния си характер, предсказвайки унищожаването на Рим и Страшния съд.
Интересното е, че девизите за папите преди 1590 г. са много по-точни, отколкото за следващите понтифи. Това обстоятелство служи като основа за теорията, че пророчеството е създадено по време на конклава от 1590 г., може би в подкрепа на кандидатурата на кардинал Джамбатиста Кастани, който наистина става папа Урбан VII, но царува само 12 дни.
Научен анализ
Езиковият анализ на текста разкрива използването на латински конструкции и лексика, по-характерни за 16 век, отколкото за 12 век. Например терминът "in oppido" (в града) се използва в значение, което става общоприето едва през Ренесанса.
Историческите несъответствия пораждат съмнения относно автентичността на текста. Например, пророчеството споменава антипапи от периода на Великата западна схизма (1378-1417), но игнорира по-ранни антипапи, което би било странно за текст, написан през 12 век. Съвременни учени, като Томас Грум-Бетчам, смятат, че пророчеството е създадено в края на 16 век, вероятно от самия де Вион.
Влияние върху живота
Въпреки съмненията относно автентичността му, пророчеството оказва значително влияние върху възприемането на папството. По време на конклавите кардиналите понякога обсъждат съответствието на кандидатите с предсказаните девизи. Например, по време на конклава през 1903 г., кардинал Рампола дел Тиндаро е смятан за фаворит, отчасти защото неговият герб съответства на мотото "Ignis ardens" (Пламтящ огън).
Изборът на папа Франциск през 2013 г. предизвиква нов интерес, тъй като той се смята за предпоследния папа в списъка на Малахия. Това поражда не малко спекулации относно възможния „край на времената“.
Въпреки многото изследвания и дебати, пророчеството за последния папа остава една от най-интригуващите мистерии в историята на католицизма. Значението на този текст обаче далеч надхвърля въпроса за неговата автентичност. В течение на повече от 400 години пророчеството на Малахия се превръща във важна част от културния и религиозен пейзаж. То вдъхновява писатели и художници, повлиява на политически интриги и популярни суеверия, поражда теории на конспирацията и апокалиптичните предсказания.
По ирония на съдбата, самият факт, че това вероятно фалшиво пророчество е обсъждано и тълкувано от векове, го превръща в реален фактор в историята на папството. Всеки нов понтифекс неизбежно се сравнява със съответното "мото" от списъка, добавяйки допълнителен слой символика към вече богатата традиция на католическата църква.
Румяна Генадиева
trud.bg
