СЗО симулира нова глобална пандемия с участието на 15 държави – тест за международна реакция

В продължение на два дни миналата седмица Световната здравна организация (СЗО) симулира избухване на пандемия от измислен вирус, който се разпространява по целия свят, във виртуална тренировка за готовност за пандемия, наречена учението „Поларис“.

СЗО мобилизира повече от 15 държави, свика над 20 регионални здравни агенции и мрежи за спешна помощ, „за да тестват нов глобален координационен механизъм за спешни здравни ситуации“, според прессъобщение на световната организация.

Месеци преди избухването на Ковид-19 Университетът „Джон Хопкинс“, Световният икономически форум и Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс бяха домакини на пандемично учение, наречено „Събитие 201“.

Повече от 350 здравни групи за спешни случаи се свързаха по целия свят за новото упражнение. Учението „Поларис“ идва в момент, в който администрацията на Тръмп подготвя обществеността  за възможна пандемия от птичи грип.

Двудневната симулация „тества Глобалния здравен корпус за спешни случаи (GHEC) на СЗО, рамка, предназначена да подсили работната сила за спешни случаи на страните, да координира разгръщането на екипи и експерти за спешна помощ и да подобри сътрудничеството между държавите“, се казва в съобщението.

Генералният директор на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейесус обяви, че „нито една държава не може да се изправи сама срещу следващата пандемия. Учението „Поларис“ показва, че глобалното сътрудничество е не само възможно – то е от съществено значение.“

Участващите държави включват:

• Канада
• Колумбия
• Коста Рика
• Дания
• Етиопия
• Германия
• Ирак
• Кралство Саудитска Арабия
• Мозамбик
• Непал
• Пакистан
• Катар
• Сомалия
• Уганда
• Украйна

„Всяка държава участва чрез своята национална структура за координация на спешни случаи в здравеопазването и работи в реални условия, за да споделя информация, да приведе в съответствие политиките и да активира своя отговор“, се казва в прессъобщението.

Държавите ръководеха собствените си усилия за реагиране, но бяха в координация със СЗО за технически насоки и спешна подкрепа.

Учението „предостави рядка възможност на правителствата да тестват готовността си в реалистична среда, в която доверието и взаимната отчетност бяха толкова критични, колкото скоростта и капацитетът“.

Участващите регионални и международни здравни агенции включват:

• Африкански Центрове за контрол на заболяванията (CDC)
• Европейски CDC
• IFRC
• МОМ
• УНИЦЕФ
• Глобална мрежа за предупреждение и реакция при епидемии
• Инициатива Екипи за спешна медицинска помощ
• Стендбай партньори
• Международна асоциация на националните институти за обществено здраве

Д-р Майк Райън, изпълнителен директор на Програмата за извънредни ситуации в здравеопазването на СЗО, каза, че учението „показа какво е възможно, когато държавите действат спешно и единно, подкрепени от добре свързани партньори. Това е силен сигнал, че колективно сме по-готови, отколкото бяхме.“

Но ако Ковид ни научи на нещо, това е, че глобалната „готовност“ често прикрива глобалната координация за контрол, а не защита.

Източник: Обективно