На 8 август приключва едногодишният период и отпада изискването за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в лева и в евро. Остават числата само във въведената от 1 януари единна европейска валута.
Моделът с двойния скок на някои цени - от лева в евро, е като в Германия преди 24 години, където преминаха към еврото при същия курс като в България.
На немски euro се произнася "ойро" и когато през 2002 г. най-мощна икономика в Европа и още 10 държави въведоха първите банкноти и монети, германците я кръстиха "тойро". Това е игра на думи между "ойро" и teuer - "скъпо".

Снимка: БТА
В Германия числово направиха абсолютно същия преход като в България - 1 евро беше равно на 1,95583 дойче марки. Причината е, че преди еврото българският лев беше "вързан" към немска валута. С въвеждането на валутния борд след тежка финансова криза с хиперинфлация от 1 юли 1997 г. 1000 стари лева бяха фиксирани като равни на 1 германска марка. След деноминацията с премахване на три нули от 5 юли 1999 г. едно евро стана равно на 1,95583 лева.
В ЕС по това време още беше периодът на "невидимото евро" (1 януари 1999 г. - 31 декември 2001 г.) - три години, през които съществуваше само по безкасов път, а националните валути продължаваха да са в обращение по фиксирани с решение на Съвета на ЕС курсове.
Никъде преизчислението не беше по-лесно от това в Германия, тъй като 1 евро беше приравнено на 6.55957 френски франка, 1936.27 италиански лири, 166.386 испански песети, 2.20371 нидерландски гулдена, 40.3399 белгийски франка, 13.7603 австрийски шилинга, 200.482 португалски ескудо, 0.787564 ирландски лири, 5.94573 финландски марки, 40.3399 люксембургски франка, а от 1 януари 2001 г. и на 340.750 гръцка драхми.

Снимка: БТА
Останалите членки на еврозоната се присъединиха при следните курсове за 1 евро: 239.640 словенски толара, 0.585274 кипърски лири, 0.429300 малтийски лири, 30.1260 словашки крони, 15.6466 естонски крони, 0.702804 латвийски лата, 3.45280 литовски литас и 7.53450 хърватски куни.
Но, да се върнем на "тойрото". Периодът на двойно обращение в Германия беше по-дълъг спрямо България: до 28 февруари, краят на втория месец от въвеждането, като по същия начин рестото се връщаше в евро и се продаваха торбички със "стартови пакети" с монети, а Бундесбанк и до днес е длъжна да обменя безплатно германски марки за евро без такси.
За разлика от Франция, Германия не въведе законови глоби за търговци, които закръглят цените нагоре при превалутирането. Вместо това правителството разчиташе на "доброволно споразумение" с бизнеса и на пазарната конкуренция. Това обаче доведе до феномена "тойро", в който както сега у нас по заведения и в услуги смениха марката с еврото и така вдигнаха цените двойно, като беше отбелязан скок в някои сектори с между 20% и 40% в рамките на седмици.

Снимка: БТА
Централната банка и националната статистика настояваха, че общата инфлация е под 2%, но усещането на хората беше за масово ощетяване и това продължи години, преди да отшуми.
Според последните данни на НСИ инфлацията в България към юли 2026 г. за година е 4,4%, а в приетия този месец държавен бюджет беше прогнозирана на 4,3% за тази година.
Според КНСБ необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство достига 1491 евро в средата на тази година, като се увеличава с 18 евро спрямо края на март 2026 г. и с 86 евро за една година. За един работещ, живеещ сам, необходимата нетна заплата за издръжка достига 828 евро - повишение с 10 евро за последното тримесечие и с 48 евро за година.

Снимка: БТА
Малката потребителска кошница, съдържаща 20 основни стоки и услуги от първа необходимост, по данни на същия синдикат е поскъпнала с 8,9% за една година към юни 2026 г., като средната ѝ стойност достига 61,82 евро.
По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата за последната година на едро захарта и олиото са поевтинели, брашното остава на сходни цени, оризът и лещата са леко поскъпнали, а най-много са се повиши цените на млечните и на месните продукти.
Системата за агропазарна информация под егидата на Министерството на земеделието и храните наблюдава 205 продукта на дребно на седмична база, но не е вадила сравнения на годишна база.
Порталът на Комисията за защита на потребителите "Колко струва" (kolkostruva.bg) е проектиран за ежедневен мониторинг и няма функционалност за историческа справка.
През юни Народното събрание прие промени в Закона за защита на потребителите, с които удължи контрола върху "икономически необосновано" увеличение на цените с още година - до 9 август 2027 г.
В средата на юли от НАП отчетоха, че са съставили близо 1500 акта за необосновано повишаване на цените, а издадените наказателни постановления са около 800 на обща стойност 1,7 млн. евро. От КЗП дадоха обобщени данни за последно в началото на април. Преди Великден от комисията отчетоха, че са извършени 8804 самостоятелни проверки и още 1204 съвместни инспекции с други контролни органи, като за установените нарушения са съставени 863 акта, сключени са 264 споразумения, а наложените до момента санкции надхвърлят 1 000 000 евро.
Източник: dir.bg
Много важно,
7 hours before
като остане само еврото по етикетите. Народът в по-голямата си част е свикнал да обръща всичко в лева, та като види сутрешно кафе за 1.38 евро и го прехвърли в лева, винаги ще си спомня, че преди това кафето струваше стотинки, не левове. И няма да е само за кафето. Ще има да "благославя" бащицата Боко, че го вкара при богатите и му набивА в главата, че никога не е живял по-добре от сега. За него е сигурна тая мантра, ама не и за всички.
Коментирай