Работна група наричат себе си душманите на свободното слово
Божидар Божанов, двойкаджия по история, не е разлиствал мрачните страници на миналото
Клеймото на “Контрола по печата”.
Деветосептемврийският е следващият преврат през 1944 г. Тогава Министерският съвет приема историческото Дванадесето постановление. В него е казано: “Изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където и да се намират те.”
Документът развързва ръцете на фамозния Димо Казасов. Той е най-хлъзгавият български политик. Участва във всички преврати от Деветоюнския насам и винаги оцелява. Като министър на пропагандата в първото ОФ-правителство, Димо разгръща таланта си на цензор. По модела на средновековните индекси изготвя списъци на вредната за народа литература. Високо морален и откровен до болка, бута вътре и свои собствени съчинения!
Списъците “Вредна литература” са актуализирани и усъвършенствани няколко пъти. След 1952 г. за тях се грижи новосъздаденото Главно управление по въпросите на литературата и издателствата, накратко “Главлит”. Там е използван челният съветски опит. Екип от специалисти, наречени политредактори, преравя библиотеките и пресява полезната от вредната литература.
Депозираните бройки
се унищожават,
само един екземпляр влиза в Специален фонд. След Априлския пленум през 1956 г. “Главлит” е закрит. Неговото място заемат други цензурни образувания, контролирани от отдел “Агитация и пропаганда” при ЦК на БКП.
“Най-мощната от тези институции - сочи проф. Алберт Бенбасат - е основаният през 1971 г. Комитет за печата при Министерския съвет. Неговата функция е да ръководи както целия печатен и книгоиздателски сектор, така също полиграфията, фотографията, авторското право, да осигурява “високо идейно-художествено и научно равнище” на издаваната литература, “в съответствие с изискванията на социалистическия реализъм”...”
Божидар Божанов обяснява как ще оперира цензурната институция.
Демократичната промяна през 1989 г. зачеркна цензурата. Сега партията на Промяната я връща в информационното пространство. Божидар Божанов, двойкаджия по история, не е разлиствал мрачните страници на миналото. Не знае например за предварителната цензура.
Горещо му препоръчвам да въведе този механизъм в Работната група. Защо да се хабят усилия за нещо, което ще бъде инкриминирано. Първо получаваш разрешение и после публикуваш!
Автор: Росен Тахов
https://trud.bg/