Вселената е интелигентна - и вашият мозък я използва, за да формира вашето съзнание, твърди биофизик

Вселената няма мозък. Тя няма сиво вещество, няма нервна система, няма неврони, изпращащи електрически импулси - и въпреки това, тази физическа структура може да не е мястото, откъдето всъщност произлизат интелигентността и съзнанието.

Интелигентността може да съществува и да се развива самостоятелно, без да се появява в живите организми, пише Popular mechanics.

Това е най-новата хипотеза на биофизика и математик Дъглас Юван , доктор по философия, който е прекарал десетилетия в работа на пресечната точка на физиката, биологията и теорията на информацията . Той е съчетал изследвания, включващи ензимно инженерство и машинно зрение, с десетилетията си познания в генетиката, което го е довело до осъзнаването на нещо забележително.

„Започнах да виждам, че животът и интелигентността не са просто реактивни – те са предсказуеми, ефикасни и често математически елегантни“, каза Юван в интервю по-рано тази година. „В крайна сметка стигнах до убеждението, че интелигентността не е страничен продукт на мозъка, а фундаментално свойство на вселената – вид информационен етер, към който определени структури, като мозъка или модел на изкуствен интелект, могат да се докоснат.“

По-скорошната му работа с изкуствен интелект само затвърди тази хипотеза. С развитието на технологиите за изкуствен интелект, което изглежда като светлинна скорост, Юван смятал, че многото получени прозрения идват толкова бързо, че „се усещат по-скоро открити, отколкото изобретени“. Сякаш някаква външна сила ги генерира, а човешките изследователи ги изваждат от етера, където са се появили, смятал той. Този опит доразвива противоречива идея, която предполага, че интелектът е сила на вселената, която съществува отделно от живите организми.

„Подозирам, че интелигентността произхожда от това, което може да се нарече информационен субстрат на вселената - предфизическа основа, където структурата, логиката и потенциалът съществуват преди пространството и времето“, каза той.

Концепцията за интелигентност на Юван е отчасти вдъхновена от квантовата теория, чиито резултати са вероятностни, докато не бъдат реално наблюдавани, като например парадокса на котката на Шрьодингер. В този случай хипотетичната котка, която е в кутия с отрова, може да бъде едновременно жива и мъртва, докато кутията не бъде отворена. С други думи, тя съществува в две състояния едновременно, докато не бъде измерена. По същия начин, нашите мрежи от неврони сами по себе си не създават интелигентност, а вместо това са създадени, за да се свързват с нещо, което е много по-голямо и извън тях. Юван смята, че по този начин си осигуряваме достъп до разузнавателна информация.

Какъвто и да е този процес, той също еволюира самостоятелно по рекурсивен начин, подобно на фракталните структури, видими в структури, вариращи от кристали до цели галактики: копират се и се появяват във все по-малки мащаби. Според Юван, нашите неврони са създадени да взаимодействат с този външен разум поради собствената си фрактална структура.

Кийт Франкиш , доктор по философия, е философ, чиято идея за съзнание и интелигентност е в другия край на спектъра от автономно интелигентната вселена на Юван. Юван разглежда интелигентността, съществуваща без съзнание, „като елегантен алгоритъм или перфектно адаптиран организъм“. Макар че Франкиш е съгласен, че съзнанието и интелигентността са преплетени, неговата гледна точка постулира, че съзнанието не е непременно илюзия. В същото време, то може да не е това, което си мислим, че е, твърди той.

„Ние научаваме за света около нас чрез перцептивни системи, които са еволюирали, за да ни предоставят информация, полезна за оцеляване“, каза Франкиш по-рано тази година. „По подобен начин ние научаваме за собствения си ум чрез еволюирали системи за самонаблюдение, предназначени да ни дават полезна информация. Но и в двата случая системите са селективни и изкривяващи. Те ни дават информацията, от която се нуждаем, за да оцелеем и да процъфтяваме, а не пълна и изцяло точна картина. Това често ни подвежда.“

Например, когато погледнете краката си на дъното на басейн, те са донякъде изкривени. Това не означава, че потапянето на краката ни във вода всъщност е започнало да ги изкривява. Това, което виждаме, не е отражение на реалността.

Франкиш често използва илюзията за обекти под вода, за да обясни идеята си за съзнание. Тя не винаги ни дава точна научна картина на заобикалящата ни среда.

Възприятието и интроспекцията могат избирателно да изкривяват нещата.

trud.bg