Да отидеш в Рим и да не видиш Ватикана е дори по-лошо от това да отидеш в Рим и да не видиш папата. Докато главата на римокатолическата църква все пак е човешко същество със задължения и отговорности, което се движи в пространството, Ватиканът със сигурност по всяко време ще ви посрещне на мястото си. През 1984 г. този единствен по рода си град-държава е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Ватиканът се намира на възвишение в западната част на Рим и е изцяло заобиколен от Вечния град. По обясними причини няма паспортен контрол за посетителите му, а единствената видима граница между двата града е бялата линия по протежението на небезизвестния площад Свети Петър. Достъпът до площада и едноименната базилика е напълно свободен и безплатен, тъй като се цели обръщенията на папата да достигат до възможно най-широк кръг хора. За големите католически церемонии, провеждани във Ватикана, безплатните билети трябва да бъдат взети предварително. Това, което се заплаща, е обиколката из внушителните Ватикански музеи, където може да видите едни от най-прочутите шедьоври на Ренесанса, картини, скулптури и фрески на майстори от световна величина, включително голямата гордост на самия Микеланджело - Сикстинската капела.
С такъв билет ще надзърнете и в малка част от градините на Ватикана, макар че публичният достъп до тях не е разрешен. Едно от местата, които изцяло са обгърнати с мистерия и спекулации, е библиотеката на Светия синод. На тази малка територия се съхраняват около 75 000 кодекса и над 1 млн. книги и днес тя е запазена единствено за учени и изследователи. Секретният архив на библиотеката обаче е истинската причина за нестихващото любопитство към нея, тъй като се смята, че по обем той надминава значително самата библиотека. Пазят се ръкописи с изключителна историческа и художествена стойност, както и многобройни документи за отношенията между Западната и Източната църква през вековете.
Ватиканът заема 0.44 km²от площта на Рим и към юли 2014 г. населението на града е изчислено на 842 души. Външната граница е с дължина едва 3,2 км. Тези цифри превръщат Ватикана в най-малката международно призната независима държава в света както по площ, така и по население.
Страната няма официален език, но за разлика от Светия синод, който използва латински за официалната си документация, във Ватикана голяма част от законодателството и съобщенията се пишат на италиански. Този език използват и държавните служители, макар че стражите в Швейцарската гвардия получават заповедите си на немски, а полагат клетва за лоялност на родните си езици.
Скромното население на държавата е изцяло християнско католическо, което не е изненада за никого, тъй като Ватиканът е седалище на главата на римокатолическата църква – папата. По устройство държавата е абсолютна теократична монархия и на най-високите длъжности стоят католически духовници от различни националности.
Появата на Ватикана предхожда християнството. Името на държавата произлиза от латинската Mons Vaticanus – в превод „хълма Ватикан". От дълбока древност това блатисто и необитаемо място на западния бряг на река Тибър се е смятало за свещено. Най-старата придобивка на държавата е египетският обелиск от червен гранит с височина 25.5 метра, заобиколен от бронзови статуи на лъвове. Първоначално обелискът е издигнат в Хелиополис, Египет около 2400 години преди Христа. По времето на Калигула обаче е преместен в Древен Рим, за да украси прочутата императорска арена и днес е нейният последен оцелял остатък. Намира се в центъра на площад „Свети Петър".
На тази арена хиляди християни намират смъртта си по особено жесток и мъчителен начин.
Според политикът и историк Тацит именно масовите екзекуции по времето на император Нерон /37-68 г. сл. Хр./ стават причина за големия пожар през 64 г., унищожил 70% от Рим, макар въпросът до ден днешен да остава спорен.Твърди се, че на императорската арена е разпнат и самият Свети Петър. Базиликата, носеща името му, е построена през 326 г. върху предполагаемата му гробница.
Мащабите на тази църква са изумителни –
по думите на американския писател Марк Твен във вътрешността й спокойно би се побрала Статуята на свободата. С височина 135 м., това е една от най-големите църкви в света и за нея не без основание са твърди, че играе незаменима роля в християнския свят.
Икономиката на Ватикана се поддържа финансово от продажбата на пощенски марки, монети, медали и туристически сувенири, такси за допускане до музеите, както и продажбата на печатни издания. Доходите и жизненият стандарт на работниците в града са сравними с тези на колегите им, които работят в Рим.
Огромният поток туристи създава прекрасни условия за кражби и джебчийство. Ватиканът разполага със свой собствен полицейски апарат, но тъй като няма затвор, за целите на правосъдието се използват италианските затвори. Разбира се, за услугата се заплаща ежегодна такса на Рим. Връзките между двата града са тесни и по отношение на посолствата на Ватикана – поради малките й размери това е една от малкото страни в света, която не е в състояние да бъде домакин на посолства; те също се намират в Рим. Ако по някаква причина жител на града изгуби своето ватиканско гражданство, той автоматично получава италианско.
Интересно явление е Ватиканската банка, която оперира с финансови инструменти от цял свят и има свой банкомат с инструкции... на латински. Това го прави единствен по рода си.
Транспортната мрежа на Ватикана е добре развита, макар че в същността си държавата се състои основно от площад и алеи. Вместо летище и магистрали е заделена единствено малка площ за хеликоптер, който се използва от папата и висши държавни служители. Климатът не се различава особено от италианския с изключение на някои малки местни особености, изразени главно в
мъгла и роса, причинени от огромния размер на базиликата Свети Петър, големия павиран площад и фонтаните му.
В борбата срещу глобалното затопляне през 2007 г.
Ватиканът обяви, че на покрива на базиликата ще бъдат монтирани фотоволтаични панели. Инсталацията е официално пусната в експлоатация на 26 ноември 2008 г.
http://travel.spisanie.to
