Прочетох няколко опита за морализаторстване на тема липсата на съчувствие у обикновения българин към хората, изгубили домовете си в Лос Анджелис. Почти всички тези възмутени гласове идваха от представителите на най-надменната част от т. нар. ни общество, която част "съчувства" винаги с цел да се покаже. Измисляме си един обикновен българин, който е казал нещо възмутително, превръщаме го в мишена и на неговия фон пишем суетни фермани, които трябва да покажат на всички останали колко сме умнички, колко сме добрички и колко хубаво ни се навръзват думичките...
Това няма общо със съчувствието и не помага нито на "обикновения българин", който би отминал всеки биещ се в гърдите като "светец" и с право, нито дава нещо на обществото т. нар. Съвсееееем отделен е въпросът, че съчувствието... ако извира без да вдига пушилка... започва от грижа за най-близките ти, околните, тези, с които живееш в една държава, град, квартал...
Ако отминаваш съседа си, изгубил всичко в пожар или наводнение, голяма работа, че тръбиш за жертвите в Лос Анджелис, никой няма да ти повярва. И няма нужда от това... Купете си по-голямо огледало и дръпне една реч колко сте готини само...
П. С. Впрочем, ако тези, които се опитват да набиват канчета, бяха отворили да прочетат за съпричастността малко повече... нямаше да се изхвърлят толкова..., но... къде ти, важно е, че има повод отново да блеснем пред този "прост народ"...
Силвия Томова
Ежо
10 hours before
Има много US сайтове в които хората живеещи там пишат и дават отзиви относно пожарите в Лос Анжелос. Няма такова нещо като съпричасрие. И не ми се иска да давам подробности. Но тези нашите би трябвало да знаят английски щом са толкова отворени и да си признаят,че реват на чужди гробища а не съпричастват на много неща тук. И това е отвратително лицемерие и липса на много човешки добродетели.
Коментирай