Размишлявам върху случая в Хасково, когато ученик убива по жесток начин своя съученичка и напъхва тялото й в бидон и го оставя в гората. Това, както и да го погледнем, не е нормално. Не, че убиецът е невменяем, а нещо много по-лошо - символ на едно болно общество.
Вчера написах за случая, когато на бременна жена не отстъпиха място на опашката. Лошотията ни е превзела. Майки с колички безпомощно стоят пред стълби, а минаващите мъже се подхилкват и подминават. Ако покажеш дори миг безпомощност, обществото, вместо да се погрижи за теб, се нахвърлят като пирани, усетили кръв. Слабостта не се прощава в днешния свят.
Повечето сме родители. А сега се замислете колко пъти дадохме ПРИМЕР на децата си, че трябва да постъпваме като добри хора? Кога пред детето си помогнахме на някого? Кога помогнахме на майка да качи или свали количка по стълби? Кога станахме в автобуса да отстъпим място на възрастен човек? Кога нахранихме бездомно животно? Кога коментирахме, че някой е в беда и го съжалявахме, вместо да злорадстваме? Кога пропуснахме да се зарадваме на нещастието на друг? Кога накарахме детето си да вдигне изпуснатата хартийка и да я носи до следващото кошче за боклук? Кога го накарахме да помогне на някой негов съученик за нещо?
Децата гледат екшъни, в които кръвта и насилието са норма. Играят игри, където убиват други. Гледат насилие всеки ден по телевизията. Слушат за насилие. За тях човешкият живот не е ценност, а смъртта е ниво на видеоигра. Ако не сме ги възпитали като добри хора, се научават, че силният мачка слабите и искат да са силни, за да мачкат. А всъщност в душата си безумно ги е страх в този жесток и гаден свят да не ги смачкат тях. Защото не сме им показали доброто, красотата на света, любовта между хората. Кога последно говорихте с детето си за живота, за любовта, за приятелството? Кога им напомнихте да се обадят на баба си и дядо си да ги попитат как са? Кога ги прегърнахте и ги уверихте, че макар и да трябва да вървят със собствени усилия и сами, винаги ще ги обичате и имат винаги дом, в който да се върнат.
И друго? Винаги се чудя на майките на момичета, които им позволяват да ходят полуголи, с татуировки, с пиърсинги и нокти по половин педя? Ма как пиърсинг, бе, госпожичке, нали ако съм ти майка, ще те ошамаря и ще те лиша от компютър поне за месец. Или облеклото? Ами не се обличайте като коври. Какво означава да позволиш на непълнолетната си дъщеря по цяла нощ да не се прибира? За нейно добро ще се прибира преди да се е стъмнило и ще се държи прилично и прилично облечена. Помня трагичният случай с убийството на сестри Белнейски. Все още не знам с какъв акъл майката е позволила на две малки момичета да ходят на дискотека в друг град и сами да се прибират.
Дайте пример. Бъдете добри. Контролирайте децата си къде са, как се обличат, какво правят. Бъдете строги и не ги жалете с уроци по възпитание. Защото, ако сега оставите детето си да се държи като гаменче, като остареете, то ще се отнася с вас така, както сте или не сте го научили.
Пак вчера гледам майка и дъщеря. Момичето около 10-11 годишно. Говори на висок глас. Майката казва, че ще вземе два банана. Малката мърла крещи: "Не, искам повече, купи повече!". След това заявява, че иска портокали. Майката й обяснява, че вече е пролет, по-добре ягоди. Не, онова крещи и настоява: "Ще ми купиш портокали, веднага!". Аз в такава ситуация си знам какво щях да направя - да ми се отплесне ръката още на първото крякане и малката госпожичка с претенции да седне на земята.
Обяснете на децата си за доброто, за приятелството, за обичта и любовта. Дайте им пример. Говорете с тях.
На този свят най-много ни липсва доброто и любовта....
Елена Гунчева-Гривова
