Драма! Британска драма!

Драма! Британска драма! 

Стотици пътници (а те британците много пътуват с влак) били блокирани с часове в три влака с изключена климатизация в ден с температури над 35 градуса (друга тема е как вече всяко лято британците се пържат на тропически температури) и накрая ги накарали да слязат от влака и да крачат по релсите. 

Една от пътничките пише в социалните мрежи: "След близо два часа заклещени във влака към Гетуик, ние сме зарязани навън!"

Не ми се мисли, че щом влакът е бил към Гетуик, поне половината са гонели полет, а не е ясно колко от тях са били за скъпи полети към далечни дестинации. Истината е, че подобни неща не рядко се случват в релсовите превози в Лондон, а метрото е както изключително надеждно, така и невероятно непридвидимо. 

Разказвам това само за да е ясно, че този вид гафове се случват навсякъде и не че е успокоително, но не е единствено наше достояние, при това техните влакове са ехеее ;) 

Британците се нуждаят от не повече от две пътувания с наши влакове - веднъж от София до Варна и веднъж от София до Видин и после каквото и да им се случи там, ще си казват: "Ха, това се понася всякак!" ;)

От жп компанията обясняват: "Поради повреда на влак в близост до гара Лъфбъро Джънкшън спряха всички влакове в района, като три от тях останаха извън пероните на гарите. В горещ ден като днешния и без климатизация изтеглихме целия възможен персонал от Съсекс и Кент, за да помогнем в евакуацията на хората. Много съжаляваме за неприятните преживявания на пътниците." 

Последното е всичко друго, но не и успокоително. 

От личния си опит няма да забравя едно пътуване от Брюксел до Франкфурт. Тръгвам в 6 сутринта с високоскоростен влак, ще пристигна навреме, за да отида направо на конференция. Сядам и заспивам - защо да седя будна? 

По едно време се събуждам и чувам съобщение само на френски, което повтаря Брюсель, Брюсель... Оглеждам се - във вагона съм само аз. Хуквам да търся кондуктор (до този момент никой не ме е е проверил) и го откривам на другия край на влака. Питам го какво става, а той: "Ми връщаме се в Брюксел." Що, бе! Ама не съм ли била чула съобщението? Щом искат да се върнат - връщат се! Ами не съм разбрала - спала съм. Да не съм била спала. 

Побеснях, естествено и му казах, че това дори в българските държавни железници няма да се случи. Той ми взе билета, изписа цял ферман на гърба му и след четири прекачвания, като на всяка гара служител четеше билета и тичаше с мен до следващия влак, стигнах с три часа закъснение във Франкфурт. После вдигнах такъв скандал на гише на гарата, че ми върнаха половината от парите - все пак съм била пристигнала. 

Тъжното бъдеще на родните железници е, че с релсите, които не може да бъдат финансирани с европейски пари, скоростта ни винаги ще остане като атракцион. Затова на нас ни стига просто отопление през зимата и малко хладинка през лятото и ще сме най-щастливите пасажери :)

Лияна Панденлиева