ИРАНСКИЯТ КАПАН ЗА ТРЪМП СЕ ЗАТВАРЯ

ИРАНСКИЯТ КАПАН ЗА ТРЪМП СЕ ЗАТВАРЯ

Гледаме американските самолетоносачи, изтребителите им, ракетите и разузнавателните им системи и си казваме: Америка е по-силна.

Така е.

Но това вече не е главният въпрос на деня, по-важното вече е друго

… и то е:

Колко ще струва на Америка да използва цялата тази сила?

И някак си … точно тук Иран започва да променя играта.

Техеран прекрасно знае, че не може да спечели една класическа война срещу Съединените щати, а и затова не се опитва да води такава.

Вместо това Иран прави нещо много по-опасно.

Разпределя риска.

Ормуз е единият лост.

Енергийните доставки са вторият.

Ядрената програма е третият.

А Американските бази в Персийския залив са четвъртият…

А зад всичко това стои една проста сметка:

ако Вашингтон натисне прекалено силно, цената на конфликта започва да расте не само за Иран, а и за Америка, Европа и за самите арабски държави.

Reuters вече описва именно така иранската стратегия - чрез натиск върху морските маршрути и енергийната инфраструктура Техеран се опитва да увеличи цената на продължаването на кризата и да подобри позициите си на бъдещата маса за преговори. 

И тогава … идва и големият проблем за Вашингтон.

Съюзниците му започнаха да се питат дали … американската защита не ги превръща в мишена.

Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт и Бахрейн са в изключително неудобно положение.

От една страна, те имат нужда от американската военна мощ, но

от друга - американските бази и военни съоръжения на тяхна територия могат да превърнат тези държави във фронтова линия, ако войната се разрасне.

И някак си вече …. това напрежение излиза на повърхността.

Актуални публикации съобщават за растящо недоволство сред държавите от Залива от начина, по който администрацията на Тръмп управлява конфликта и дипломацията около него. (Yeni Şafak English⁠)

А това е много по-опасно за Америка от поредната иранска ракета.

Защо?…

Защото една военна коалиция може да издържи на загуби, но много по-трудно издържа на загуба на доверие.

А Вашингтон има нужда именно от това доверие.

САЩ трябва да използват базите си, трябва да защитават корабоплаването и да пазят енергийните маршрути.

Или просто… трябва да убеждават съюзниците си, че контролират ситуацията.

И едновременно с това разбира се, да обясняват защо войната продължава.

Тук Иран обаче удря не там, където Америка е най-силна, а там, където американската мощ има цена.

Да вземем Ормуз… Това не е просто тесен морски проход.

Това е икономически нерв.

Когато движението през него се забавя, проблемът не остава в Персийския залив, а се прехвърля върху петрола, газа, корабоплаването, застраховките, производството и накрая върху цените, които плащат хората по целия свят.

На 14 август Reuters съобщи, че трафикът през Ормуз продължава да се забавя на фона на американските заплахи за нов икономически натиск и нови инциденти с кораби. 

А това е точно иранската сметка… тяхната стратегия…

Америка има повече оръжия, но Иран се опитва да определя цената на тяхното използване.

И ето тук идва вторият лост - ядрената програма. Тя не е просто това … какво има днес Иран…

Тази програма създава страх от това какво Техеран може да има утре и докъде може да стигне след месец, два или пък година.

И колко време ще бъде необходимо за възстановяване на капацитета?

Какво може да бъде скрито?

Какво ще се случи, ако … дипломацията се провали?

Така Иран поставя Вашингтон пред два различни “часовника”…

Ормуз работи днес, а ядрената програма работи за утре.

Едното създава икономическа цена… другото създава стратегическа несигурност, а когато двете се комбинират, преговорната позиция на Техеран става значително по-силна.

Точно затова Иран … не се нуждае от американско поражение, нуждае се от нещо много по-просто:

Америка да започне да смята … дали тази победа си заслужава.

И това вече е съвсем различна война.

Вашингтон може да наложи морска блокада… Американското командване дори заяви, че САЩ могат да поддържат такава блокада продължително време. 

Но едновременно с това растат и опасенията за енергийните доставки и цената на петрола. (Reuters⁠)

Тоест всяка следваща стъпка има две страни.

Военно печелиш, но икономически губиш…

Натискаш Иран, но рискуваш Ормуз.

Ако натискаш още… е вече рискуваш по-голяма регионална война.

Продължаваш дълго във времето - увеличаваш икономическата цена.

Търсиш сделка, е … тогава трябва да направиш отстъпки.

И междувременно съюзниците ти започват да питат:

„А ние защо сме въвлечени в това?“

Иран дори отправи предупреждение към държавите от Залива да използват влиянието си върху Тръмп, за да предотвратят нова ескалация, като същевременно заплаши с ответни действия срещу американски обекти и критичната инфраструктура в региона. (Reuters⁠)

И това… ако вече не е ирония…

Съединените щати имат най-мощната военна машина на планетата, но Иран се опитва да превърне самото използване на тази машина в проблем.

И не е възможно да спечелиш войната евтино, ако противникът ти може да направи всеки твой ход скъп…

И затова истинското иранско оръжие не са само ракетите, дроновете, не е и самата ядрената програма. Не е дори само Ормуз.

Истинското оръжие е несигурността.

Несигурност за петрола.

Несигурност за корабоплаването.

Несигурност за американските бази.

Несигурност за ядрената програма.

Несигурност за съюзниците.

Несигурност за това … какво ще направи Тръмп утре.

И когато пет държави от Персийския залив започнат едновременно да се чудят дали американската политика ги прави по-сигурни или по-уязвими, проблемът вече не е само Иран, а … самият американски модел на сигурност в региона.

Защото една империя понякога започва да губи в деня, … когато съюзниците ѝ започнат да търсят изход сами…

И точно затова тази война може да се окаже много по-голяма от Иран.

Тя вече е битка за Ормуз, за петрола, за американските бази, за арабските съюзници… за ядреното бъдеще на Иран.

Но … най-вече е битка за цената на американската сила.

И ако Техеран успее да докаже, че Америка може да побеждава военно, но не може да си позволи политическата, енергийната и икономическата цена на тази победа, тогава Иран няма да има нужда да победи Съединените щати на бойното поле.

Ще е достатъчно да ги накара да се откажат от войната.

И тогава … тогава няма да е важно кой има повече оръжия… а 

кой може да издържи по-дълго?

—————-

Росица Калинова