Истинските причини за „съзнателния отказ да имате деца“

В страните с развита демокрация през последните десетилетия модата "childfree" намери твърде много последователи. В резултат възникна сериозна демографска криза, като управляващите решиха да я коригират с внос на милиони млади хора от азиатски и африкански произход, традиционно раждащи повече деца. Но положението не се подобри, като възникнаха допълнително още по-големи проблеми...

Има хора, които съзнателно отказват да имат деца, осъзнавайки, че работата и начинът им на живот просто не им позволяват да се занимават с нормално отглеждане на деца. Такива са например някои учени, изпитатели, общественици, както и разузнавачи и други представители на опасни професии. Те са принудени да се отдадат изцяло на работата си и да се откажат от родителство. Има и хора със здравословни проблеми, които разбират, че няма да могат да създадат здраво поколение и затова съзнателно отказват да продължат рода. Това е наистина съзнателен отказ да имате деца, тъй като имате добра причина за това.

Но, има хора, които също декларират своя „съзнателен отказ да имат деца“, опитвайки се да представят избора си като някаква жертва, някакъв вид принудителен отказ или оправдан, обмислен избор в името на високи цели. Тази втора група се опитва да бъде като първата, но се справя много зле, тъй като истинските им мотиви далеч не са саможертва, дълг и отказ. И рано или късно излизат наяве егоистичните им подбуди.

Тази група хора също се опитва с всички сили да отрече принадлежността си към идеологията на "childfree", заявявайки, че не са против децата като цяло, но самите те не искат да раждат при никакви обстоятелства. Но по същество те са същите „бездетници“, само че в различна форма. Те не само отказват да имат деца, но и държат на правилността на своя избор, при всяка възможност го защитават, като се опитват да представят семействата с деца като нещо изостанало, примитивно и пречещо на нормалния живот.

Например приемането на закон забраняващ пропагандата на "чайлдфри", силно би ги разстроил и ще предизвика вълна от недоволство, като много от тях ще покажат истинското си лице пред света. Така наречената бездетност изглежда е предопределена да сподели съдбата на ЛГБТ. Но едно предложение за такъв закон вероятно ще предизвика много по-голям резонанс в обществото, отколкото забраната на ЛГБТ идеологията, която може би е на хоризонта. Ценностите на ЛГБТ се споделят от малцинството хора, като делът на доброволно бездетните сред тях е значително по-висок.

Ако напишете „Не искам деца“ в социалната мрежа – това е пропаганда. Ако живеете щастливо без деца, вие насърчавате липсата на деца със самата си поява. Ако не искате да раждате на трийсет, значи определено не искате деца. Преобладаващото мнозинство от хората са уверени, че децата са щастие. Щом споменете, че житейските ви планове не ги включват, вие сте изправени пред поток от негативизъм. Какво следва? Данък бездетност? Е, ще си го платят, но така или иначе няма да раждат. Повечето изтъкват като причина - защото нямат достатъчна жилищна площ, не печелят много и се страхуват да не загубят работата си. Може би ще бъде по-добре да се съсредоточим по-активно върху тези проблеми?

И така, има мнение, че ниската раждаемост у нас се дължи на факта, че повечето не раждат по горните причини. Първото нещо, което се вижда от това изявление, е желанието да се прехвърли цялата отговорност за отказа на раждане от личността ти, към държавата. Сякаш това не сме ние, а такъв е животът в държавата ни. Само ако имахме апартамент на две нива с десет стаи, имение извън града, яхта, контролен пакет във фирма и банкова сметка от няколко милиона - тогава щяхме да ви родим! Но без това - съжаляваме, не сме съгласни. Тези, които говорят такива неща, често искрено вярват на думите си.

Но в действителност, дори и да им дадете всичко това, поведението им изобщо няма да се промени. Ще намерят още хиляди извинения,

Светослав Атаджанов