Приятел от блока в София ме спира да си поприказваме за политика. Ние с него се имаме и по инфарктна линия, но това в случая не е важно. Политиката винаги е преди здравето, нали така?
–Аз съм решил – вика, - за кого ще гласувам. Ще гласувам за Р., защото няма за кого друг.
Пита ме, разбира се, и аз за кого ще гласувам. И се сещам какви съм ги вършел гласоподавателно през годините.
В първите демократски времена гласувах като автомат. Отивам, вземам една и съща бюлетина – кога цветна, кога интегрална, и бум – в урната.
После взех да гласувам със сърцето си. Като се появи ново слънце, и аз тичам да го приветствам с бюлетина.
Един или два пъти гласувах напук. Яд ме е на някого и гласувам за другия, дето му е душманин.
И винаги, винаги си мислех, че може би нещо ще помръдне, че малко ще се придвижи напред. А то – не и не.
Имаше и случаи, когато евролява партия ме приласка в листите си и тогава, разбира се, гласувах за нея. Сега ме е срам, като си го помисля.
Не знам колко хора са готови да си признаят как са гласували, но аз съм гласувал на разбъркано, защото разбъркано ми беше съзнанието, защото мътилката беше голяма и защото не можех да си намеря мястото и да повярвам, че в еди-коя си партия са моите хора.
Винаги ме е боляло за лявата идея и в този смисъл - за БСП. Пред очите ми тая партия се стопи и както беше гордост да се нарича столетница, изведнъж стана ясно, че столетницата едва се държи на краката си. Че е опасно застрашена от летален изход. Изглежда, че сега всичко е в ръцете на един младок – Крум Зарков. Това е и така, и не е. Защото старите БСП лисугери са си по местата и като нищо ще го хързулнат и ще му скроят шапка, защото те не милеят толкова за БСП и за нейното бъдеще, а милеят за столовете си. То пък едни столове.
Но нямаше никакъв начин да гласувам винаги за БСП, като виждах какви парвенюта и новобогаташи я оглавяват и като виждах как я превръщат в сводница заради лична изгода. БСП е партията на моята младост и на моя живот, но аз не мога завинаги и во веки веков да я обичам със затворени очи и със сладки спомени.
Пред блока срещнах и една умна и честна дама, която ми каза, че напоследък гласува за една и съща партия, защото само тя не била против Русия. Дамата е червена, та червена, но не може да понесе да се приказва против Русия и това е.
Като съм почнал с откровения, ще кажа, че и аз вече трудно понасям русофобията и като нищо, ако продължат някои леви партии и тръгнали от левицата началници на държавата да говорят против Русия, като нищо ще взема да гласувам за партия, която не плюе Русия.
Как ви се струва, дали не съм българин аз? И дали съм путинист, като казвам, че ми дойде до гушата да се подиграват с моята и с българската памет, да се гаврят с българската и с моята лична история, да се правят на по-европейци от германците и французите и да ме карат да си мисля, че моят дядо е убит при Страцин през ноември 1944 година, сражавайки се едва ли не на страната на агресори и окупатори.
Ами няма да стане тая работа.
Никога няма да кажа, че Червената армия и окупатор, а Хитлерова Германия е хуманизъм и цивилизация.
Няма да гласувам, докато не видя програми и листи. Докато не им видя физиономиите и имената на бъдещите народни избраници.
Няма да гласувам за конюнктурни превъплъщения.
Няма да гласувам, за да вкарам ренегати и мижитурки в Народното събрание.
И вече никога няма да гласувам за когото и да е, защото нямало за кого друг да се гласува.
Като няма за кого – няма да гласувам.
Трепнат ли ми обаче сърцето и ума, ще гласувам и още как…
Николай Милчев
Реалист
3 months before
Как се чувстват тези, които, без да работят, вземат по 20-30 хилядарки /от нашите пари/, а тези, които им построиха държавата, по 300 евро. Какви хора са в НС!!! Знам за кого ще гласувам и той/те в момента не е в парламента, не е и Р.
Коментирай