Лос Анжелис доживя бленуваните филмови сценарии на апокалипсиса

Не съм фаталистка, нито суеверна, но мисля, че Лос Анжелис доживя бленуваните филмови сценарии на апокалипсиса. Знам, че дома в който живях в Пасифик Палисейдс вече не съществува. 

Творци като Роланд Емерих измислиха всички начини да бъде изпепелен Лос Анжелис - от извънземни, през вулкани до терористи. Проблемът е, че тази част от човечеството, която живеем с филмите свикнахме, че няма нещо по-нормално от масови катаклизми, масова смърт и че бройките са част от сценария. 40 хиляди загинали или 400 хиляди - зависи колко велик трябва да е героят във филма, който спасява останалите. 

Колко пъти във филмите бе унищожен Ню Йорк? Е, градът, посочен като цел във всички катастрофични филми, бе уцелен в сърцето. Сбъдна се. Точно когато бяха съборени кулите-близнаци бе спряна премиерата на игрален филм в който се случва същото. 

Реалният проблем е, че в истинския свят няма герой-мега спасител, а само жертви и че повечето онлайн наблюдатели се забавляват с нечия чужда трагедия в новините по начин, по който се гледа игрален филм - та нали всички вече сме виждали точно тези сцени, точно по този начин. Аниматорите и екипите по специалните ефекти на Холивуд са ни показали точно как става унищожението.  

Реалните трагедии обаче разкриват чудовищното количество психически увредени хора, които живеят в социалните мрежи и на новините за пожарища, жертви и загуба на земя и дом реагират с емотикони с хилещи се лица или дори с коментари, които изразяват бурна радост, че "онези богатите" са си получили заслуженото. 

Социалните мрежи се превърнаха в огледало на душевна уродливост, която е сякаш по-гласовита от истинската болка. 

В началото на 90-те, когато живях в дома на великолепно българо-германско семейство в Пасифик Палисейдс и когато Милчо Левиев свири у дома на пиано за 21-рия ми рожден ден, това беше тих и невероятно красив квартал в който спокойно живееха както филмови звезди, така и обикновени хора в по-обикновени къщи от звездните. 

От едната страна къщите на Пасифик Палисейдс бяха по ръба на дълбоко дере с толкова гъста растителност, че там просто не стъпваха хора и затова живееха свободно всякакви животни - лисици, койоти, които идваха до дворовете и ядяха кокошки, зайци, котки и малки кученца, останали навън, сърни, прасета, елени - просто див живот. От другата се стигаше до ръба на скала и отгоре се виждаше океана и шосето край него. Тогава нямаше пожари, а само ограничения в ползването на вода. 

Пожарите в Калифорния започнаха да набират сила и мащаб през последните 20 години, като ставаха все по-свирепи и неудържими. В същото време желанието на екологични организации нищо да не се пипа, природата да е оставена сама на себе си не позволи предварително да се планира защита на домовете на хората. 

Последното, което прочетох е, че над 10 хиляди къщи са изгорели. Във филмите със замах ги правят и повече - какво са 10 хиляди къщи за един катастрофичен сценарий! 

Видях репортаж как собственици на коне бягат с тези, които могат да държат на въже, а останалите пускат да се спасяват сами. Отвъд пожарищата чакат други хора с конски каравани, които хващат полуделите от ужас животни и ги водят в своите къщи, като ги пускат направо в дворовете си. 

Америка знае как да се оправи, дори когато понася толкова огромни рани. Америка е сбор от 50 щата и в около 2 от тях (не се знае точно кои са обаче), няма страховити бури, земетресения, наводнения, свлачища, пожарища, цунамита, тайфуни и урагани. 

Прочетох, че САЩ щели за блокират Тик-Ток заради националната сигурност. Ами да вземат да блокират и катастрофичните филми, които ни учат, че няма никакъв проблем десетки и стотици хиляди хора да бъдат жертви и че светът е прекрасен, когато лампите в салона светнат и по земята останат само празните опаковки от пуканки.

Лияна Панденлиева