Любовните похвати на жените?
ШЕРЛОК ХОЛМС: „ОБИЧАМ ДА СИ НАВИРАМ НОСА В ЧУЖДИТЕ РАБОТИ“
Какво прави тази жена? Може би, нещо подобно на това, когато една жена изпусне кърпичката си и някой джентълмен я вдигне вместо нея. Тя изпуска кърпичката автоматично, веднага щом се появи джентълмен, достатъчно глупав, за да бъде язден. Изглежда, че ако няма джентълмен, тя няма да я изпусне. Но на практика тя я изпуска, дори когато само си представи джентълмена. Но след това остава без кърпичка.
Същото е и с паденията – те не се случват просто така. Или фактор във външната среда предизвиква неволни реакции, или просто тя си представя, че след падането, винаги ще я вдигнат
В наградения с „Оскар“ филм от 1992 г. „Последният мохикан“ героинята пада два пъти. Веднъж се опитва да падне от извисяващ се водопад. И пада в дупка втори път – този път суха. Много жени падат и на равно, но тази определено се е нуждаела от пространство, за да полети. Пространството е първият детайл, от който ще се нуждаем за анализ на ситуацията.
Има трупове във филма и преди двете падания – и в двата случая тя беше замесена в смъртта им. Преди първото падане баща ѝ беше убит, между другото, не без нейна помощ – и тогава тя се хвърли във водопада. Вторият път индианецът, когото яздеше, беше убит, не без нейно участие – и тя се хвърли в празен гроб. Вторият детайл за анализ е наличието на труп.
Важно е да се помни, че тази млада жена далеч не е невинна, а принадлежи към типа преждевременно развити уличници. Този тип жена обикновено се преструва на неопитна. (Аз, все още съм девствена) Те се преструват на своята противоположност - неопитните момичета се преструват на опитни, а опитните – на невинни. Тези две посестрими са неразделни; виждали са горе-долу едни и същи неща, но когато гледат кръвопускането, се държат различно. Брюнетката играе ролята на най-страдащата, а блондинката – на невероятно неопитната.
Тяхната обсесивно повтаряща се идиотия се обяснява с факта, че всяка посестрима е била поотделно разтърсена от някакъв инцидент, но и двете са отказали да разберат нещо и в резултат на това да се държат достойно. Така че те са изкривени. Тяхната идиотия не им помага да разберат къде са сгрешили. Прекрасно качество у хората, но ако знаете как да го използвате правилно. Блондинката, в отмъщение за предишното си лошо поведение, се хвърля в хаоса, докато не благоволи да се поправи, или няма кой да я поеме и отказа да започне да се държи както трябва. И така, в какво е сгрешила? Този инцидент може да бъде реконструиран. Тъй като падането ѝ винаги предшества труп, очевидно е било погребение и то на любим човек, най-вероятно съпруг, починал например от сърдечен удар, защото е открил, че е толкова глупав, че не осъзнал, че жена му изневерява, и без да види, че всички му се подиграват. Новосъздадената вдовица, разбираемо, ридае, преструвайки се на ужасена от смъртта на съпруга си. И тогава една блондинка, присъстваща на погребението, забелязва, че на погребението другите вдовици се преструват на възмутени от изневерите на новопръкналата се вдовица. Тогава блондинката започва да осъзнава, че жените винаги действат обратното на това, което са в действителност. По-специално, вдовиците се преструват на морални, когато всъщност са също толкова курви, колкото и ридаещата вдовица над гроба, и са докарали съпрузите си до гроба. Но техните лудории сякаш се оправдават в очите на другите. Осъзнайте ясно как жените се оправдават и всички жени стават лесни за разбиране. Ако не можете да четете, значи и вие сте виновни за техния грях. Не можете да разпознаете лошите неща в другите, само за да избегнете самоосъждането.
И така, блондинката, все още, само бъдеща уличница, се озовава на това погребение в ситуация, в която трябва да признае, че вдовицата е отвратителна, както и нейното блудство. Следователно, тя трябва да разбере, че ако тя, блондинката, се отдаде на блудства, също ще стане отвратителна. Но тя не иска да си го признае, защото ако го признаеше, ще и се наложи да признае, че съществуват по-големи дълбини на мъдростта. А това изисква учене, а ученето изисква уважение към учителя, плюс признанието, че самият ти не си съвършен, не си някакво божество. Така че, за да избегнеш всякакво съмнение, че си съвършен, трябва да признаеш обратното. По-точно, че вдовицата, която е убила съпруга си, е красива. В такива случаи жените действат по стандартен начин. Приписват нещо красиво на обекта, в този случай новосъздадената вдовица, да речем, кройката на роклята ѝ или прическата е красива и следователно, според женската логика, вдовицата е красива във всяко отношение. Но жените плащат за подобни примери на женска логика. Случи се така, че вдовицата бе погълна толкова от неутешимата си мъка, че падна в съседен открит гроб. А блондинката смята и това за красиво – тъй като вдовицата с прическата си е красива във всяко отношение. Отсега нататък, за това, че не е нарекла курвата - курва, за това, че не е споделила предположението си с някой идиот, нуждаещ се от напътствия, блондинката ще плаща с факта, че всеки път, когато се появи труп, особено такъв, за чието създаване е допринесла тя, ще пада от първата скала, на която се натъкне, или в първата достатъчно дълбока пропаст.
Такава е тайната на женските навици.
Еволюцията е внушила на жените нуждата да обясняват женските навици на мъжете. Разбираемо е защо еволюцията е довела до това, че един разумен мъж може да оцелее по-лесно, но само ако разбира значението на навиците на жените. Освен това, една от тях го е отгледала, тоест, му е втълпила кое е правилно и кое е грешно. Кой не разбира, че навиците ѝ не са нищо повече от хроника на нейните престъпления? Непризнати престъпления. И тъй като еволюцията е подсилила това, да не кажеш на мъж какво е правила вдовицата на ръба на гроба на мъжа си е престъпление за всяка жена.
Жените, които са наказани, защото не са обяснили навиците си на мъж, например на баща си, са видими. Много често срещан случай - дъщеря знае, че майка ѝ изневерява на баща ѝ. Дъщерята знае и методите, които майка ѝ използва, за да заблуди баща и, за да не разбере. Дъщерята трябва да каже на баща си и по този начин да си осигури непокварен живот по-късно. Но дъщерите почти никога не казват. Естествено, за това има цена, която трябва да се плати. Ако не си нарекла майка си курва, значи си я нарекла красива. Съответно, курвата става красива. В резултат на това дъщерята неизбежно ще се превърне в курва, а курвата ще води мизерно съществуване. Тя не знае какво е приятелство, или какво е да имаш интересен мъж до себе си. Никой друг освен някое мамино синче не може да бъде близо до курва. Знаете такива двойки курви - тя се преструва на щастлива, а той се преструва на всезнаещ до нея. Тя е отвратена, смята го за идиот; накратко, няма щастие.
Но, една жена може да се измъкне от тази тъмна яма. Просто трябва да нарече нещата с истинските им имена – да нарече курвата - курва. И да разкаже на мъжа за навиците на жените, как падат от скали, как очите на курвите се затварят и какво всъщност означава това и т.н. И веднага ще се почувства по-добре.
