МАРКС ЗАПЛАШИ НАСЛЕДСТВОТО НА НАПОЛЕОН

Още с първото си посещение в Париж, Карл Маркс проклина статуята на Бонапарт, която се извисява върху колоната на площад Вандом. Комунарте я разбиват и отрицанието на Императора продължава повече от 200 години, като постепенно се превръща в идеология. 

Популизма на Маркс отрича „Бонапартизма“, защото според немският философ, само революцията може да реализира идеалният свят, в който всеки получава, колкото се нуждае. Противникът му Наполеон е завоевател, който в продължение на 20 години, благодарение на военния си гении, обединява Европа и се опитва да въдвори социална система, почиваща върху заслугите. 

Повече от 200 години примерът на Бонапарт се очерня, като корсиканецът се затрупва с нарицателни като Колонизатор, Расист и Диктатор. В това време, утопията на Маркс насажда идеология за Виновност в съзнанието на французите. Тя проникна в Образователната система, Правосъдието, Здравната система и повлиява на целия Държавен сектор. „Виновни са богатите“! Данъчната система, Червените синдикати, продължиха „Класовата борба“ завещана от Маркс. Революционната тенденденция се видоизмени. Заменена бе с изнудване на държавата със стачки. Дефицита няма значение. Въпреки щедростта на френската социална система левицата продължава традицията на лозунгите - Капиталистите ще плащат! Всички държавни служители са назначени до живот и не рискуват да бъдат уволнени. От скоро все пак бе гласуван закон, благодарение на който стачкуваните дни не се заплащат. 

Наполеон изчезна от учебниците и „новородените“ или „новопристигнали“ французи не знаят нищо за него. Те вероятно не разбират защо се вдига толкова шум за някакъв обир на диамантени брошки от маскирани крадици. За щастие или за нещастие, поводът е добре дошъл да се каже на марксически настроеното френско общество, че Наполеон не е френска собственост, а световно богатство. 

Лувър е най-големият в света музей. Наполеон е неговият създател. Посещават го 10 милиона туристи годишно. Необходими са 5 или 7 дни за да бъде обиколен истински. Лувър се простира върху 243000км, площ отговаряща на два стадиона. 15км коридори, 10000 стълби, 73 асансьора, 403 салона, 2000 врати и безброй прозорци. В него си печелят хляба 2500 служители. Най-ниско платените са „пазачите“ облечени в униформи, без пагони. Те са равноплатени, както Маркс е наредил. 2000е месечна заплата, плюс 13-та заплата, 35 часова седмица и 5-6 седмици платена отпуска. Не говорят езици, цял ден наблюдават дали туристите не чоплят семки и гледат колко е часът, за да се преоблекат приберат у дома. Те се управляват от кадри, чиито заплати започват от 5 и достигат до 13 хиляди евра. Директорката на Лувър получава много повече. Туристите оставят в касите на музея 300 хиляди евра на ден.

След унижението което изтърпя Франция от кражбата на кралските бижута, може би е дошло времето за сравнение между наследството оставено от Маркс и наследството на Бонапарт! Примерът е актуален и се разпространява на всички възможни езици в стотици медии. Не във френските.

Какво точно се случи? В неделя 19 октомври, в 9ч15 една камионетка спира на един от ъглите на музея. Четирима „бояджии“ разгъват стълба. Катерят се по нея. Режат стъклото на един прозорец. Влизат в залата „Аполон“. Пак със специален трион режат стъклата на витрина с диамантени огърлици и корони, принадлежащи на династията на Бонапарт. Стойността им възлиза на 88 милиона евра. Пълнят няколко торби и се връщат обратно на улицата. Цялата операция трае 5 минути. Имало камери, имало аларма, имало полиция, но нямало кой да стреля…

48 часа след грабежа, нито кметицата на Париж – социалистката Ан Хидалго, нито който и да е представител на левицата, пропит от идеологията на Маркс, не пророни дума за удара нанесен върху наследство завещано от Наполеон.

В същият злощастен ден бившият президент Никола Саркози бе вкаран зад решетките от магистрати членове на марксическият синдикат на съдиите, без никакво материално доказателство за нарушение на закона. Съдиите имали "убедителни" подозрениея, че бившит президент е знаел че...

Божидар Чеков