НАПОЛЕОН НЕ Е САМ. ШАРЛ ДЕ ГОЛ СЪЩО Е ВЕЛИК!

НАПОЛЕОН НЕ Е САМ. ШАРЛ ДЕ ГОЛ СЪЩО Е ВЕЛИК!

Не са много на брой мъжете посветили живота си на френското Величие. След Бонапарт, само един споделя авторитета, решителността и волята за издигане на Франция в семейството на Великите сили. Много са приликите между Наполеон и генерал Де Гол. И двамата са военни и двамата заварват страната на прага на гражданска война. Френската революция събаря монархията, но рязането на глави и връщането на земята на тези, които я обработват не е достатъчно. 

След капитулацията на Германия, през 1945г., благодарение на съпротивата ръководена от Де Гол, Франция сяда на масата на победителите. Вътре в страната настъпват времена за отмъщение. Жените танцували с немски офицери са развеждани по улиците с бръснати глави. Колаборационистите се разстрелват без съд и присъда. 

Бонапарт и Де Гол се противопоставят на анархията и въдворяват ред. Когато е необходимо, дори със жестокост. Относно държавата, двамата споделят призванието за дълг към френския народ. Единият е военен гении, докато вторият е гениален политик и държавен глава. В продължителността на периода през който са на власт, също няма разлика – 20 години.

Разликата, която се оказва огромна, е в полза на Де Гол. Ако трябва да има сравнение между двамата, а такова не може да няма, е отношението към Русия. Де Гол и Франция са печеливши. Докато Бонапарт и Франция са губещи. Наполеон надценява силата с която разполага, като изключва историята и духовността на източните народи. Най-вече руския. В цяла Европа, той побеждава, плячкосва, разплаща се към управляващите в Париж и армията. Подписва договори за мир с вече превзетите херцогства, кралства и губернии. Русия обаче не е губерния, а Империя. Армията й е по-слаба от неговата, но е монолитна. Както по отношение на езика, така и по отношение на вярата. Получава се сблъсък между скала и мозайка. 

За Де Гол гордостта и достойнството на православието, за което Западът не държи сметка, са ключът на успеха. Той знае, че Петър I-ви е посетил два пъти Франция. Бил е в катедралата в Реймс където са коронясвани френски крале пред „Киевското“, в последствие „Руско“, евангелие. Императорът чете пред смаяните придружители текстът написан на кирилица. Привлечен от красотата и величието на Версай, той изисква за в бъдеще неговата страна да поеме пътя към Западната цивилизация. На 17-ти август 1717г. Русия и Франция подписват първия договор за сътрудничество. 

 Бонапарт опиянен от 60-те си победи, няма търпението на Де Гол. Липсва му житейския опит на генерала. Наполеон никога не е попадал в плен. Генерал Де Гол още с чин капитан е тежко ранен в битката при Вердюн, по време на Първата световна война. Откаран като военнопленник в Германия, той е настанен в стая с руски и френски офицери. Всички съквартиранти по неволя са впечатлени от един млад руски офицер от дворянски произход. Наричат го „руския Бонапарт“. Михаил Тухачевски е само на 22 години. Говори френски, свири на цигулка и общува с Де Гол без проблем. Интересува се от Франция. Неговият „камарад“ по килия черпи преки познания за същността на руския характер, история и култура. Де Гол прави няколко опита да избяга, но е заловен. За разлика от него Тухачевски успява. В Москва той се катери бързо по йерархията благодарение на военните си успехи срещу меншевиките. Раждат му се 9 деца. Назначен за главнокомандващ Червената армия, той повдига ревността на Сталин. Както всички, хвърлящи сянка върху кръвожадният грузинец, Михаил Тухачевски е разстрелян през 1937 година. 

Кариерата на Де Гол започва динамично с Втората Световна война, която Франция губи. Де Гол бяга в Лондон и оглавява съпротивата срещу Хитлеристка Германия. Неговият избор, независимо от мнението му за Сталин, е страната на Русия. През 1942 година, Де Гол нарежда на ескадрилата „Нормандия“, която е на летище в Северна Африка, да мине под командването на Червената армия. Ескадрилата изпълнява неговата заповед и се преименувана „НОРМАНДИЯ – НИЕМЕН“, на името на реката където Наполеон и цар Александър I-ви са се побратимили през 1807 година.

Поради тези разлики, в отношенията с Русия, корсиканецът губи, а генерал Де Гол – печели.

"Големият Шарл" схваща обидата, която Западът причинява на Москва, като отблъсква Русия от европейската цивилизация и прави изявление, което важи и до днес: "Европа е от Атлантика до Урал!"

Де Гол е първият западен политик, който посещава СССР. По време на престоя си в Москва, през 1966г., той се опитва да срещне децата на Михаил Тухачевски, но органите на КГБ не му позволяват. 

Генерал Де Гол реализира идеята за "Мирно съвместно съществуване". Една от целите му е френска икономическа и военна независимост. За да я осъществи, той разчита на огромния руски потенциал. Напуска обединеното командване на НАТО през 1966г.

Погълнат изцяло от външната политика, той пропуска марксическия заряд на френската левица. За интелектуалците в Париж, Русия престава да бъде идеал. Приликата между Наполеон и Де Гол доказва общият им стремеж към диктатура. Френската комунистическа партия го определя като "фашист". През май 1968 година студентите идигат барикади в Латинския квартал и в цялата страна избухват безредици. "Големият Шарл" напуска властта през "Малката врата". 

С известно закъснение френското общество разбира, че генералът е отказал президентската заплата, която му се полага. Плащал е всичките си разходи - ток, вода, телефон, от сапун до гербови марки и пликове за писма с пенсията си на офицер. След като напуска Елисейския дворец, подаръците получени по време на пътуванията в чужбина, предоставя на френските музеи.   

Неговото родно място се казва "Коломбе ле дьо Еглиз". (Коломбе с двете черкви). Преди да умре през 1970г. той предупреждава французите, по отношение на Исляма - "Бъдете внимателни, някой ден Коломбе да не стане Коломбе с двете Джамии!"      

Благодарение на политиката на генерал Де Гол, между 1970 и 1980 година, Франция бележи най-големият растеж в историята си! На базата на икономическия подем са търговските отношения с Русия.

P.S. Тази статия е част от следващата ми книга, която ще посветя на Наполеон.

Божидар Чеков