Политиците вече не са политици. Те са кукли, управлявани от задкулисие, маски на интереси

Политиците вече не са политици. Те са кукли, управлявани от задкулисие, маски на интереси. Няма вече Бисмарк, няма дори Хелмут Кол. Функциите на държавността и националната власт, изразявана от политическото тяло, са тотално иззети от частния капитал, който поръчва и настанява на позиции своите хора и чиято предприемаческа енергия не е излишно възпрепятствана от съвест, скрупули, обществен интерес. Около нас виждаме или автокрации, или „демокрации“, от чиято същност е останала само фасада.

Демокрациите стигнаха етапа на своето опровержение и разложение, те вече са обратното на това, което би следвало да бъдат. Особено в България „демокрацията“ е самоцелна митология, която прикрива особената своя противоположност – клиентелизъм и политическа анархия (всепозволеност), тотално обяздена от върхушката безинституционалност, връзкарство (потресителен непотизъм!), технология на изработване и употреба на зависими администратори, политици, управленци. Корупцията е погълнала всички и всичко! Мащабът на корупцията е такъв, че разрушава тъканта и обезсмисля съществуването на държавната власт в основните й така или иначе намаляващи функции. Корупцията в България е толкова драматична, че е като куршум в главата! И големият проблем дори не е в кражбите. Кражби винаги и навсякъде има.

Големият проблем е в простотията на българския задкулисен „елит“. Той беше произведен при разграждането на комунистическата система по престъпен начин. И остана носител на престъпна и мошеническа менталност. Ние нямаме истински елит, носител на благородство и знание, загрижен за пребъдването на този народ. Ние имаме пирати с комплекси за малоценност от детството, чието единствено възможно изразяване са парите. Не стремежът за уникално човешко присъствие, не стремежът да изградиш, да оставиш следа за поколенията, а ефимерната, инфантилна и евтина наслада от личната власт на парите. Нашето шоково зашеметено население никога няма да се събуди, защото революциите изискват лидери, които не могат да бъдат покварени от парите и възможностите, които властта предоставя. Икономическият растеж и предимствата никъде по света и в нито едно общесто не са поравно разпределени. Те отиват при хората с по-добро образование, по-гъвкав ум и повече талант. Затова девалвирането на системата на образование е важен елемент от разрушаването на една държава. Затова естественият нагон към непотизма, да тикаш някой приятел и родственик нагоре, който не е адекватен за позицията, е ключова линия в провалените държави.

Затова България се смалява и си отива. Защото сме част от поколението на „Дивия изток“, първоначалното натрупване на капитала, когато няма институционални правила, съществува правото на по-бруталния! Пирати и бандити, рекет и грабежи, изкривяване на нормалността и заплахи. И в този пейзаж Кирето, Асенча и Лена взривиха бента, шетайки нещо из коридорите на властта с бутилки уиски, фъстъци и пици с кристали...

Калина Андролова