В село – край реката, имаше фурна,
от нея хората си купуваха хляб.
Хлябът бе топъл, объл и мургав –
хлябът на селския свят.
Бял като сирене, като мляко и захар –
черният хляб беше бял.
Хората сядаха, чупеха и ядяха,
и хлябът си оставаше цял.
И трохите, трохите – даже трохите
си оставаха цели трохи.
Бял като облак и черен от скитане,
сега нашият хляб лети.
И се лутат из въздуха нагоре-надолу
всякакви на вид същества –
с пера, без пера, облечени, голи
и с гладни за хляб уста.
В село – край реката, имаше фурна.
Сега край реката е бурен и кал.
Черният хляб беше бял и хубав –
още не съм го изял.
Николай Милчев
гост
8 months before
Ех, тоя хляб някогашен.........Като ме пратеха да купя, половината омитах по пътя към къщи, та ме връщаха за още един. Ама, невъзможно беше да се устои на тоя аромат на прясно изпечен хляб, на хрупкавата коричка и меката средичка. А сегашния го ям малко насила, сутрин на закуска филия и гледам да не го помирисвам. На другите яденета салати и манджата, каквато е там. Сега и по селата ( в които съм бил), не виждам фурни. Сигурно все някъде има такава, ще ми се да има. И да пекат хляба от наше зърно, не от украинското тритикале.
Коментирай