В малките населени места страхът от битовата престъпност отдавна е станал част от ежедневието. В десетки села и малки градове възрастни хора живеят зад заключени врати, страхуват се да излизат вечер и треперят при всяко чукане по прозореца. Проблемът не е нов, но години наред държавата отказва да го назове ясно. А истината е, че в огромна част от случаите хората говорят именно за ромска престъпност, която тероризира цели квартали и населени места.
Кражби, побои, тормоз над самотно живеещи пенсионери, нахлувания в къщи, унищожаване на имущество и заплахи – това е реалността в много райони на България. Най-често потърпевши са възрастните хора, останали сами по селата. Те отлично знаят кои стоят зад тези деяния, но страхът е по-силен. В много случаи става дума за групи млади роми, които години наред действат с усещането, че са недосегаеми.
Най-тежкото е, че институциите често реагират формално. Подават се сигнали, пишат се жалби, викат се патрули, но резултатът обикновено е временен. След ден-два всичко започва отново. Хората остават с усещането, че полицията в малките градове и села предпочита да си затваря очите, вместо да влиза в конфликти с агресивни ромски групи, които отдавна са известни на местните власти.
Тук не става дума за омраза към етнос, а за реален обществен проблем, който всички виждат, но малцина имат смелостта да кажат на глас. Когато ромската престъпност в определени райони се превръща в ежедневие, а държавата не реагира адекватно, обществото започва да губи доверие в закона. Това е опасно не само за жертвите, но и за самата държава.
Много възрастни хора днес живеят като затворници в собствените си домове. Крият пенсиите си, не смеят да оставят осветлението изгасено и се страхуват да не бъдат нападнати. В някои села хората вече дори не вярват, че подаването на сигнал има смисъл. Те знаят имената на извършителите, знаят откъде идва тормозът, но знаят и че често няма да последва нищо сериозно.
Още по-лошо е усещането за двоен стандарт. Обикновеният човек бива наказван веднага за всяко нарушение, докато при системна битова престъпност в ромски махали институциите често действат плахо и нерешително. Това поражда огромно напрежение и чувство за несправедливост сред хората.
Българската държава трябва най-после да спре да се страхува от този проблем. Не с кампанийни акции пред камери, а с постоянен контрол, реално полицейско присъствие и ефективни присъди. Законът трябва да важи еднакво за всички – независимо дали става дума за ром, българин или човек от който и да е етнос. Но когато определени групи години наред усещат безнаказаност, резултатът е разпад на реда и страх сред нормалните хора.
Никой не иска етническо противопоставяне. Хората искат сигурност, спокойствие и държава, която защитава честните граждани. Искат възрастните им родители да могат да живеят спокойно в домовете си, без да се страхуват, че поредната нощ може да станат жертва на ромската битова престъпност, която твърде дълго беше подминавана с мълчание и бездействие
Убий мангала
3 weeks before
Абе, какви са тези молби и призиви. Бой и изтребване на циганята. Пълна ликвидация.
Коментирай