За всяка кандидатура са необходими минимум 160 гласа – мнозинство, което управляващите не могат да осигурят самостоятелно.
След повече от четири години с изтекъл мандат кадровият орган на съдебната власт очаква обновяване. Но зад необходимото конституционно мнозинство от 160 депутати стоят политически сметки, противоречиви позиции и риск от нови зависимости.
Изборът на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) е много повече от поредния кадрови вот в парламента. Той е изпитание за политическата отговорност на Народното събрание и за способността на партиите да гарантират независимостта на съдебната власт. След години на институционално забавяне парламентът трябва да избере 11 представители от своята квота. За всяка кандидатура са необходими минимум 160 гласа – мнозинство, което управляващите не могат да осигурят самостоятелно, предаде БГНЕС.
Пет години работа с изтекъл мандат
Досегашният състав на ВСС беше избран през октомври 2017 г., а петгодишният мандат на изборните му членове изтече на 3 октомври 2022 г. От следващия ден съветът продължи да функционира без обновяване на състава. При планирания вот през ноември 2026 г. това означава повече от четири години работа извън определения мандат.
Причината е неизпълнението на задължението на Народното събрание да избере 11 представители от парламентарната квота – безпрецедентен блокаж, който е пряко следствие от неспособността на няколко поредни парламента да постигнат консенсус. Професионалните общности избраха своите представители още през 2022 г., но новият състав не можеше да бъде конституиран без парламентарното попълване.
Така политическото бездействие блокира обновяването на един от най-важните органи в съдебната система. Продължаването на работата на ВСС след изтичането на мандата му породи и конституционни спорове, без да бъде постановено окончателно тълкувателно решение по същество, което да разреши всички поставени правни проблеми.
Защо изборът е толкова важен?
ВСС не е формален административен орган. Съветът често е наричан „правителството на съдебната власт“ и това определение не е преувеличено - органът кадрува в цялата система – той назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. ВСС разпределя и огромния бюджет на съдебната власт. Изборът на нови членове от парламентарната квота е фундаментален за посоката, в която ще се развива правосъдието в България през следващите години. ВСС също така участва в процедурите за избор на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и на главния прокурор.
Съветът включва 25 членове: 11 от парламентарната квота, 11 от професионалната квота и трима членове по право – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Парламентът избира 11 представители – шестима за Съдийската колегия и петима за Прокурорската. Професионалната квота включва шестима съдии, четирима прокурори и един следовател, избрани от съответните общности.
Мандатът е 5-годишен, а за избираемите членове се изискват най-малко 15 години юридически стаж и високи професионални и нравствени качества.
Следователно новият състав ще определя кадровото управление на съдебната власт през следващите пет години. От неговата независимост зависи не само професионалното развитие на магистратите, но и доверието в правосъдието. От този състав ще зависи не само справянето с вътрешните кризи в системата, но и изпълнението на ангажиментите на страната по отношение на върховенството на правото, които са пряко свързани с европейската интеграция и пълноправното членство в Шенген.
Изслушванията и политическите заявки
Процедурата по номиниране и изслушване на кандидатите е замислена като прозрачен филтър, който да допусне до ВСС само професионалисти с безупречна репутация и висок морал. В исторически план обаче, парламентарните изслушвания често са се превръщали във формалност, при която предварително одобрените партийни фаворити преминават безпроблемно, независимо от зададените въпроси от неправителствения сектор или професионалните гилдии.
В сегашната процедура бяха допуснати 21 кандидатури за 11 места, като реалният брой на кандидатите е 20 заради номинацията на Емил Дечев и за двете колегии. Изслушванията в парламентарната правна комисия се проведоха в началото на ноември.
Основните заявени приоритети бяха прозрачност на кадровите процедури, независимост на магистратите, ограничаване на съмненията за зависимости и по-ефективно управление на съдебната система.
Сред кандидатите, привлекли обществено внимание, са Андрей Янкулов и Емил Дечев, както и Цвета Рангелова, номинирана от „Възраждане“.
От „Прогресивна България“ беше заявена готовност за компромиси и преразглеждане на кандидатури, които срещат възражения от други парламентарни формации. Това поставя на преден план необходимостта от разграничаване между професионалната оценка и политическото договаряне.
До провеждането на пленарния вот няма избрани кандидати и не може да се говори за осигурена подкрепа за конкретни имена.
Политическата аритметика на 160-те гласа
Математиката в 240-местния парламент у нас е безмилостна - за да бъде избран член на ВСС от парламентарната квота, са необходими гласовете на минимум 160 народни представители. В условията на силно фрагментирано Народно събрание, това означава, че нито едно управляващо мнозинство не може да избере свои кандидати без подкрепата на опозицията. Проблемът е, че в българския политически контекст търсенето на подобен широк консенсус често дегенерира в квотно разпределение – „ти подкрепяш моя кандидат, аз подкрепям твоя“.
„Прогресивна България“ разполага със 131 депутати – с 29 по-малко от необходимото мнозинство.
ГЕРБ-СДС има 39 народни представители, ДПС – 21, „Демократична България“ – 21, „Продължаваме промяната“ – 16, а „Възраждане“ – 12.
Аритметиката очертава няколко възможности. ПБ и ГЕРБ-СДС разполагат общо със 170 гласа. ПБ, ПП и ДБ достигат 168. Съюз само с ДБ осигурява 152 гласа, а с ПП – 147.
Тези комбинации показват, че изборът зависи от подкрепата на опозиционни формации. Те обаче не доказват наличие на постигнати договорки.
Особено деликатна е позицията на управляващите, които заявиха, че няма да договарят избора с ГЕРБ и ДПС. В същото време Бойко Борисов остави отворена възможността ГЕРБ да подкрепи отделни кандидати. От „Възраждане“ също беше заявено нежелание за участие в избор с гласовете на ГЕРБ и ДПС.
Ако ПБ разчита на ПП и ДБ, подкрепата може да бъде обвързана с промени в номинациите. Ако получи гласове от ГЕРБ, ще трябва да обясни противоречието с досегашните си публични позиции.
Политическите договорки трябва да бъдат публични
Квалифицираното мнозинство е предвидено като гаранция срещу еднолично политическо влияние. То обаче губи смисъла си, ако се превърне в инструмент за разпределяне на позиции между партиите.
Затова всяка парламентарна група трябва публично да обясни кои кандидати подкрепя, на какви професионални основания и дали зад подкрепата стоят политически ангажименти.
Необходимо е да стане ясно дали мнозинството се формира чрез реална оценка на качествата на кандидатите, или чрез предварително договорено разпределение на влияние.
Изборът на нов ВСС не може да бъде представян като успех единствено защото са събрани 160 гласа. Истинският критерий ще бъде дали новият състав ще разполага с професионална легитимност и независимост, или ще носи тежестта на политическите договорки още от първия си ден.
След повече от 4 години забавяне България има нужда от нов ВСС. Но обществото има право да знае не само кои ще бъдат неговите членове, а и кой, защо и срещу какви политически ангажименти е осигурил необходимата подкрепа. І БГНЕС