Любен Дилов-син – човекът, който мечтае за диктатура и полицейски палки
В 21 век, в страна членка на Европейския съюз, един самозабравил се депутат – Любен Дилов-син – има „мечта“. Но тази „мечта“ няма нищо общо с по-добра България, със справедливост или с модерно общество. Неговата „мечта“ е полицията отново да получи правото да бие хората. Да, правилно прочетохте – в момент, в който целият свят говори за защита на човешките права, за демокрация и за върховенство на закона, Дилов-син си позволява да копнее за връщане на мракобесието.
Това изказване не е просто глупост. Това е откровено признание, че той няма място в политиката, още по-малко в парламента. Когато един народен представител говори с носталгия за времената, в които полицията е имала „право“ да пребива граждани, това вече не е политика – това е диагноза. Такива хора не трябва да пишат закони, а да бъдат настанени за преглед в психиатрията.
Мечта за диктатура
С това си изказване Дилов-син ясно показва, че е чужд на европейските ценности, че е чужд на демокрацията и че реално копнее за диктатура. За него държавата е силна не когато има справедливи закони и независим съд, а когато полицията има правото да удря и унижава гражданите. Това е логика на тоталитаризма, логика на страха, логика на онези тъмни години, когато „народната милиция“ беше инструмент за репресии.
И тук е големият въпрос – как е възможно в 2025 година, трийсет и пет години след падането на комунизма, в България все още да има политици, които с лека ръка призовават за връщане на насилието като държавна норма? Това не е „своеволен цитат“ или „цветиста фраза“. Това е идеология – идеология на унижение, на страх и на авторитарна власт.
Отрепка, която търси внимание
Любен Дилов-син отдавна е известен като човек, който живее от скандали, провокации и от това да бъде в центъра на вниманието. Но този път мина всякакви граници. Този път той не просто се излага – той се саморазобличава като отрепка, която няма нищо общо с демокрацията. Човек, който в парламента трябва да защитава гражданите, всъщност призовава за тяхното пребиване от полицията.
Нека бъдем ясни – това не е „шега“. Това не е „ирония“. Това е политическа заявка, която няма как да бъде подмината. Всеки, който днес оправдае или омаловажи думите на Дилов, утре ще се събуди в държава, в която на улицата отново ще властват палките, а не правата.
България е европейска държава – не бананова република
Ние сме член на Европейския съюз. Това означава, че сме се ангажирали с ценности – върховенство на закона, човешки права, демокрация. В Европа няма „право на полицията да бие“. Има право на полицията да защитава, но винаги в рамките на закона, с отчетност и със строги правила. Това е цивилизованият стандарт.
Изказването на Дилов е шамар в лицето на всички, които вярват, че България може да бъде нормална европейска държава. То е и сигнал, че в политиката ни все още гъмжи от хора, които са готови да върнат страната назад – в мрака на диктатурата.
Край с тези „мечтатели“
Мечтата на Дилов не е нашата мечта. Ние не искаме да живеем в страна, в която полицията има „право“ да ни пребива. Ние искаме да живеем в страна, в която законите са справедливи, институциите са силни, а политиците – отговорни.
Любен Дилов-син се самопостави извън демократичния разговор. Той показа, че е опасен за бъдещето на България. И единственото достойно решение е обществото да му обърне гръб, а политическата сцена да бъде изчистена от подобни фигури.
Любен Дилов-син не е просто ексцентричен депутат. Той е човек, който открито мечтае за диктатура, който не се свени да нарича насилието „ред“, и който демонстрира пълно презрение към правата на гражданите. В 21 век подобни „мечтатели“ са позор за България и за Европа.
До автора
8 months before
Ако детето ти отнесе юмруците и ритниците на тия същите русенски гОрки младежи, а полицията стои и гледа, щот нямала право да бие, дали ще изпишеш втори такъв материял? Що толкова народ се прави, че не разбира, че има ситуации, в които трябва да бие полицията и такива, в които не трябва? Да седна да жаля крадеца, дето обра съседката, самотна стара жена, и отнесе пердаха в милицията, та после и сам си разправяше как го е отнесъл. Но и през ум не му минаваше да ходи да съди и да гърми по медии. Дали щеше да стане, е друг въпрос, но въпросният беше по-тих от водата и по-нисък от тревата. Не му се шумеше, прие го като заслужен тоя пердах.
Коментирай