24 май - кирилицата е глобално явление, 300 милиона души пишат на нея

Българската писменост не е само наследство от миналото, а действаща сила в настоящето – духовен код, който продължава да изгражда идентичността, културата и бъдещето на обществото.

Президентът Илияна Йотова определи 24 май като най-светлия български празник – ден на буквите, знанието и духа, в който се осмисля цивилизационният принос на България към света. Тя подчерта, че делото на светите братя Кирил и Методий продължава да живее не като исторически спомен, а като жива духовна реалност в начина, по който мислим, говорим и общуваме.

„Днес усещаме как делото на светите братя Кирил и Методий продължава да живее в нас. В начина, по който мислим, говорим и се свързваме един с друг“, заяви Йотова. По думите ѝ азбуката е много повече от система от знаци – тя е памет, мисъл и мост между поколенията. „Тя ни завеща начин да пазим паметта си, да подреждаме мислите си и да ги споделяме със света“, посочи тя.

Президентът Йотова акцентира и върху огромния мащаб на кирилицата в съвременния свят, като отбеляза, че близо 300 милиона души днес пишат с българските букви. Това, по думите ѝ, е не само повод за гордост, но и за отговорност, защото кирилицата е жива връзка между култури, народи и поколения.

„Българският език е жив. Той се променя с времето, но остава нашият най-сигурен начин да изразяваме това, което сме“, подчерта още тя. Йотова призова към уважение към думите и тяхната сила: „Да ги използваме със смисъл, с грижа, с любов, с доброта и с уважение към другия“. В заключение тя отдаде почит към българските учители и всички, които превръщат просветата, науката и културата в своя мисия.

Кметът на София Васил Терзиев постави акцент върху живата връзка между буквите, знанието и човешкото развитие. Той определи 24 май като празник на буквите, на знанието и на духа, който ни напомня за силата на образованието и за отговорността към словото.

„Азбуката ни събира в себе си много повече от писменост. Тя ни завеща начин да пазим паметта си, да подреждаме мислите си и да ги споделяме със света“, заяви Терзиев. Той подчерта, че всяко дете, което се научи да чете, навлиза в нов свят, а всяко негово любопитство е начало на истинското знание.

„Днес близо 300 милиона души по света пишат с нашите букви“, отбеляза кметът, като допълни, че това превръща кирилицата в глобално културно явление и в отговорност за всички, които я използват. Терзиев акцентира върху отношението към езика като морален избор: „Да използваме думите със смисъл, с грижа, с любов, с доброта и с уважение към другия“. В заключение той пожела езикът да остане жив, а делата – достойни за наследството на създателите на писмеността.

Писателят и преводач Ангел Игов изнесе концептуално тържествено слово, в което насочи вниманието към философската дълбочина на книжовността и нейното място в съвременния свят. Той постави въпроса за „новостта“ на литературата и нейната способност да променя възприятията ни за действителността.

На 24 май винаги звучи едно стихотворение, което всички знаем наизуст. И тъкмо защото го знаем наизуст, сме престанали да се вглеждаме в него“, отбеляза Игов. По думите му книжовността носи в себе си парадокс – тя е едновременно традиция и непрекъснато обновление.

Той подчерта, че литературата ни показва онова, което често пропускаме в забързаното ежедневие – сложността на човешката душевност, невидимите напрежения в света и смисъла, скрит в обикновените думи. „Литературата не се опитва да ни бомбардира с новини… тя ни говори за онова, което сме престанали да виждаме“, каза той.

Игов акцентира върху силата на словото като творяща енергия: „Думата вече не е безвестна и безславна. Тя е станала Слово – а за човека Словото е онова, което създава света“. В заключение той подчерта, че именно чрез книжовността човекът се обновява и преоткрива, а езикът остава жив източник на мисъл и духовност.

Церемонията завърши със стихотворението „Аз съм българче“ и българския химн. І БГНЕС