Антибългарската идеология в Северна Македония проговори от Делфи

Бившият външен министър Никола Димитров оголи лицемерието на политическия елит в Скопие.

Поредна антибългарска провокация дойде от Делфийския икономически форум, където бившият външен министър на Северна Македония Никола Димитров атакува България, въпреки че именно той е един от хората, чиито подписи стоят под документи към Договора за добросъседство между София и Скопие, предаде БГНЕС.

Повод за реакцията му стана изказване на гръцкия професор Марилена Копа, която призова Атина да не бъде само наблюдател, а посредник между Северна Македония и България. Тя подчерта, че гръцката политика има интерес активно да подкрепи Северна Македония по пътя ѝ към ЕС.

Български представител в публиката отговори, че Гърция няма работа да се намесва и да „помага“, защото въпросът е ясен и оттук нататък Скопие трябва да изпълни поетите ангажименти към Европейския съюз.

Последва остра реплика от Никола Димитров:

„Няма компромис, а пакет, който не донесе решение. Компромис е решение, което ще направи нещастни и двете страни. Когато едната страна е еуфорична и празнува, това не е компромис. Тук компромис няма. Въпросът не е решен. България във всички анкети при нас е най-големият враг. Наистина ли това искате? Знаете какво е казал Чърчил: колкото и да мислите, че стратегията ви е добра, не е лошо от време на време да поглеждате резултатите си. А резултатите от вашата стратегия са тъжни - най-лошите отношения между двете държави, които някога сме имали.“

Тези на пръв поглед емоционални думи са поредно доказателство за дълбоката антибългарска атмосфера, насаждана системно в Северна Македония. Вместо да говори за изпълнение на вече поетите ангажименти, Димитров отново прехвърля вината върху София и се опитва да представи България като източник на проблема пред европейските ѝ съюзници.

Фигурата на неговия баща, Димитър Димитров, остава един от най-дълбоките парадокси в съвременната македонска история. Като интелектуалец и министър той дръзна да подложи на съмнение югославските догми, за което бе системно демонизиран като „бугарофил“. В предговора към българското издание на книгата си „Името и умът“ от 1999 г. той написа думи, които днес звучат като морална присъда:

„От тази книга читателят едва ли ще научи нещо ново за нашите общи предци - за тях той вероятно знае повече. Тази страна на книгата е по-важна за македонския читател, който в пещерата на Платон виждаше техните сенки.“

Димитров-баща вярваше, че мисията му е да изведе сънародниците си от мрака на идеологическите изкривявания, дори с цената на политическа изолация.

В книгата си той казва: „Да, най-голямото зло за македонците беше, че бяха българи и че Европа чрез Гърция и Сърбия не им позволи да продължат да бъдат. Да се опълчат? Да се предадат? От Груев до Мисирков, от Христо Узунов до Стоян Мишев, от Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров - кървава драма, ще рече, един народ. Как да избягаш от злото, което представлява самото ти собствено битие, самият ти? Ние, македонската нация, съвкупният резултат и актуално проявление на тази драма, нямаме причина да се срамуваме от себе си, от 12-вековната етнобиография под „номиналното название“ българи. Срамът принадлежи на Европа, на първо място на Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, на Гърция и Сърбия. Защото един народ, който се е съхранил половин хилядолетие под турско политическо робство и още толкова и повече под гръцко духовно господство, беше разкъсан заради чужди егоистични стратегии, като в част от него беше инжектиран гръцкият и сръбският шовинизъм, „възпитавайки го“ да мрази името и рода си...“

След написаното от Димитър Димитров няма как човек да не си спомни и да не направи аналогия с дългогодишния слуга на югославския режим по времето на диктатора Тито - Лазар Мойсов. Роден в Кавадарци, син на български учители - и майка му, и баща му, след 1945 г. той като прокурор лично избива стотици от цвета на македонската интелигенция.

Горчивата ирония е, че синът, Никола Димитров, започна кариерата си именно в сянката на тези обвинения в „предателство“. Днес обаче той е избрал коренно различен път: превърна се в един от най-острите гласове на антибългарската пропаганда в Скопие.

Още по-показателно е, че така говори човек, който отлично знае какви са ангажиментите на Скопие. БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират реално преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония е длъжна също така да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколите не са дипломатическа формалност, а конкретен механизъм за контрол, чрез който София и Скопие се съгласяват на стъпки по теми като работата на историческата комисия, промяната на учебниците, противодействието на езика на омразата, рехабилитацията на жертвите на комунизма и отварянето на архивите на югославските служби.

Протоколите се подписват от съпредседателите на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора от 2017 г. На практика това са външните министри на двете държави.

До момента има два ключови протокола.

Първият беше подписан на 10 юни 2019 г. в София от тогавашните външни министри Екатерина Захариева и Никола Димитров.

Именно тук е същността на проблема. Подписът на Димитров под този документ и противоречието с днешната му позиция показват пределно ясно, че що се отнася до антибългарската държавна идеология, в Северна Македония няма разлика между управляващи и опозиция. Докато са на власт, подписват документи и поемат ангажименти на хартия. Щом излязат от властта, говорят така, сякаш нищо не е било договорено.

Показателно е, че точно средите на днешната власт, най-вече ВМРО-ДПМНЕ, навремето обвиняваха Никола Димитров в национално предателство и го наричаха „българофил“ и „предател на македонските интереси“. Днес обаче по същество разлика между тях няма.

Димитров носи основна вина за това, че въведе в заблуда тогавашното македонско държавно ръководство, че благодарение на близостта си с Михаел Рот от германското външно министерство България ще бъде шамаросана, а Македония ще продължи безпрепятствено напред, без да изпълнява подписаните договори.

Незабравим е и фактът, че по време на Ковид пандемията Димитров буквално „счупи телефоните“ на българското външно министерство, за да прибере България неговите близки от Западна Европа. Благодарение на българските дипломати над 18 хиляди македонски граждани се прибраха в родината си.

В Делхи Димитров говори за липса на компромис, но премълчава значимостта на подписаните документи, поетите ангажименти и европейската рамка, одобрена от всички държави членки на ЕС, както и ратифицирана от парламента на Северна Македония.

Вместо изпълнение на задълженията отново се вади тезата, че България е „най-големият враг“. Този подход е чиста антибългарска истерия, изнесена от трибуната на международен форум. Поведението на Димитров е показателно за моралния и политическия срив на македонския елит. | БГНЕС