Не абстрактна тема за вътрешна употреба, а конкретна дипломатическа задача
Отговорът е в институционалния инструментариум, който самият Съюз предоставя
Малко преди обяд на 16 юни 2026 г., докато Европейският парламент откриваше дебата по поредния си годишен доклад за напредъка на Република Северна Македония по пътя към Европейския съюз, защитата на българския национален интерес отново се оказа не абстрактна тема за вътрешна употреба, а съвсем конкретна дипломатическа задача. Ден по-рано пред сградата на нашето посолство в Скопие бяха запалени два дипломатически автомобила - посегателство, което президентът Илияна Йотова определи като недопустимо нападение срещу дипломатическа мисия и срещу България и което министър-председателят на Северна Македония Християн Мицкоски побърза да осъди, съобщавайки, че извършителят е установен и задържан за броени часове.
Съвпадението на символичното насилие по улицата и институционалното произнасяне в Брюксел очертава с почти учебникарска яснота дилемата пред София: как държава, която последователно подкрепя европейската перспектива на своя съсед, може едновременно да отстои собствените си интереси, без да изпадне нито в безсилна емоционална реакция, нито в ролята на спирач на разширяването. Между тези две крайности има тясна, но проходима пътека, очертана не от страстите на деня, а от правилата, които самият Съюз е установил.
Отговорът, ако трябва да бъде едновременно резултатен и устойчив, се намира не в реториката, а в институционалния инструментариум, който самият Съюз предоставя. Разширяването на ЕС се движи по правилото на единодушието: всяко решение за отваряне или затваряне на преговорна глава изисква съгласието на всички държави членки, което означава, че България разполага с напълно легитимно право да обвързва това съгласие с изпълнението на вече договорени условия. Това не е българска прищявка, а конституционната логика на самия процес. Ревизираната методология на разширяването от 2020 г. групира трийсет и трите преговорни глави в шест части, като Част 1 „Основи“ се отваря пръв и се затваря последен, и въвежда принципа на обратимостта - възможността напредъкът да бъде замразен или върнат назад при отстъпление от поетите ангажименти.
За Скопие отварянето на тази първа част е обвързана с конкретно условие, заложено в преговорната рамка от 2022 г.: вписването на българите в преамбюла на македонската конституция наред с останалите общности. Преди отварянето на главите законодателството на кандидата преминава и през технически преглед - така нареченият скрининг - чиито доклади се одобряват от държавите членки, което дава на София допълнителни процедурни моменти за въздействие, без да се излиза извън буквата на процеса. Именно тук се намира ядрото на спора.
Конституционната промяна изисква мнозинство от две трети, или осемдесет от сто и двайсетте депутати в Събранието в Скопие - праг, който при сегашното разпределение на силите остава недостижим без широк консенсус.
България не въвежда нови, едностранни искания; тя настоява за изпълнението на условия, които са част от преговорната рамка и са били приети от самото македонско Събрание. Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. и влязъл в сила през февруари 2018 г., създаде Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси - форум, който постигна съгласие по фигури като цар Самуил, но остана блокиран по идентичността на Гоце Делчев, която стои в самото сърце на македонския национален разказ. От лятото на 2022 г. насам Съвместната междуправителствена комисия по член 12 от Договора практически не е свиквана, а последните заседания на експертно равнище приключиха без напредък. Комисията изготви съвместни препоръки за учебниците по история и сближи позициите по средновековния период, но остана разделена по новата и най-новата история - Илинденското въстание, делото на Гоце Делчев и събитията от Втората световна война, които всяка страна разказва по своему. Това бездействие не е техническа подробност. То е причината годишният доклад на Европейския парламент да настоява за бързото свикване на ново заседание и за добросъвестна работа по така наречения Втори протокол - текстове, които превръщат двустранните български заключения в част от европейската рамка за оценка на напредъка.
И точно тук се води непосредствената институционална битка. По сигнали на български евродепутати президентът Йотова предупреди, че в последния момент преди пленарното гласуване се прави опит от доклада да отпадне текстът за работата на Съвместната комисия - ход, който би обезсмислил нейните заключения и би лишил София от европейска опора.
Институционалната твърдост обаче е само едната страна на разумната политика; другата е позитивният дневен ред, без който натискът се обръща срещу самия себе си. Икономическата взаимозависимост между двете страни е силен и недостатъчно използван лост. Двустранната търговия надхвърля 1,39 милиарда евро годишно, с устойчив ръст и трайно положително салдо за България по данни на Българската народна банка, а Северна Македония остава сред водещите ни търговски партньори извън ЕС. Зад тези числа стои конкретна инфраструктура: на 6 ноември 2025 г. в Гюешево беше подписано междуправителствено споразумение за изграждането на трансграничния железопътен тунел по Коридор VIII, а Националната компания „Железопътна инфраструктура“ избра изпълнители за участъците от българска страна. Завършването на тази връзка ще съкрати досегашния стокилометров обход и ще свърже черноморското крайбрежие при Бургас с албанското пристанище Драч - стратегическа артерия, която обвързва интересите на двете държави по начин, който никаква историческа полемика не може лесно да разруши. Към нея се добавя и газовата интерконекторна връзка между двете системи, която диверсифицира доставките за двете страни.
Към този двустранен лост се добавя и европейският. Планът за растеж за Западните Балкани предоставя шест милиарда евро за периода 2024-2027 г. - два милиарда безвъзмездни средства и четири милиарда изгодни заеми, чието изплащане е обвързано с провеждането на конкретни реформи. Делът на Северна Македония е около седемстотин и петдесет милиона евро, а републиката беше първата страна от региона, получила предварително финансиране. Първоначалното предварително плащане беше около петдесет милиона евро, а към средата на 2026 г. реално усвоеното достига едва около сто четирийсет и два милиона при изпълнени двайсет и две от над сто и трийсет заложени реформи - към което се прибавя и макрофинансовата помощ на Съюза, надхвърлила двеста милиона евро от 2020 г. насам. Това е механизъм за условност, който действа независимо от единодушието в Съвета и който София има интерес да подкрепя, вместо да противопоставя на него собствените си искания. Колкото по-плътно българските приоритети - добросъседство, права на общността, изпълнение на Договора - се впишат в критериите за това европейско финансиране, толкова по-малко те ще изглеждат като двустранно изнудване и толкова по-трудно ще бъдат пренебрегнати.
Цялата тази архитектура обаче рискува да се окаже безполезна, ако бъде пренебрегнато едно неудобно обстоятелство - настроенията сред самото македонско общество. Социологическите данни са тревожни: според изследване на скопския център „Евротинк“ България се нарежда сред държавите, възприемани като най-малко приятелски, с дял около двайсет и три процента, почти изравнявайки се с Гърция, чийто дял е близо двайсет и пет на сто; по-ранно проучване дори отреждаше на Сърбия ролята на „най-близък приятел“ с около четирийсет и пет процента, докато България събираше под един процент. Поуката е недвусмислена. Натискът без позитивна перспектива не приближава решението, а втвърдява антибългарските нагласи и подхранва наратива за „български диктат“, който противниците на сближаването използват умело.
Оттук произтича и комуникационното измерение на българската политика, което заслужава не по-малко внимание от правното. Държавната позиция трябва да бъде ясно отделена от максималистичните послания, които периодично заливат публичното пространство и в двете страни, защото именно тяхното смесване позволява на Скопие да представя законните български искания като посегателство срещу македонската идентичност. Същевременно сигурността и правата на хората, които открито заявяват българския си произход, не подлежат на компромис.
Автор: Веселин Киров
trud.bg
