ДА МУ ПЛАЩАТ ХОНОРАРА НА ХРИСТО ГРОЗЕВ И ДА ИЗЧЕЗВА

Страшна обида за всички ни са приказките за дезинформацията преди изборите.

Приказки за дезинформация плюс Христо Грозев са шамар в лицето на всеки българин, който може да гледа, да слуша и да осмисля това, което гледа и слуша.

Самите приказки, че Иран, Русия и Китай ще ни повлияят на изборите, е невъобразима идиотщина. Който е хвърлил пари за тая работа, ги е хвърлил на вятъра. По-добре е щяло да бъде да купи топове бодлива тел и да ни огради.

Всяко появяване на Христо Грозев и всякакви врътки с дезинформация от Иран, Русия и Китай имат обратно въздействие – колкото повече гледам Христо Грозев, толкова повече искам да гласувам за неправилна партия. Знам, че са го довели, за да мобилизира разклатените синьо-кафяви редици, но въпросът е дали си струва.

Шизофренично е да се мисли, че точно сега на Иран му пука за нас. Нищо че Христо Грозев го усуква и представя иранската пропаганда като неправилно отражение на войната в Иран.

Вижте сега какъв е номерът – като се казва, че Нетаняху и Тръмп удариха Иран, всъщност се лъже, защото истината е обратната – Иран са ударили Съединените американски щати и Израел. И не само са ги ударили, ами и са погнали целия свят да го дезинформират и унищожат. Събудили се аятоласите една сутрин (ако има все още такива живи) и вдигнали мерника на целия свят.

Чудя се как на прост български език мога да обясня, че хората не са овце и могат да разпознаят блеенето на агнето от воя на вълка.

Не знам за вас, но дезинформацията мен ме е преследвала през целия ми живот. Живота ми съсипа тая дезинформация.

Мислех си, че едно момиче ме обича, то се ожени за друг. И аз паднах жертва на любовна дезинформация.

Мислех, че моите другари вярват в идеалите на социализма, а то се оказа дезинформация.

Бях дезинформиран и по отношение на поезията, на литературата, на човешките взаимоотношения.

Животът се оказа най-голямата дезинформация. Животът дезинформира всички ни и ни лъже, че има хуманизъм, справедливост, възмездие и щастие.

Има ли по-голяма дезинформация от написаното в Американската конституция, че човекът имал право на щастие?

Има право на щастие друг път. Богатият има право на самодоволство, а робът – на скърцане със зъби.

Ами ако се окаже, че само смъртта не е дезинформация? Къде отиват тогава религиите, къде отива тънката нишка, която ни крепи?

Христо Грозев е гнила прашинка. Не знам дали прашинките могат да бъдат гнили, но той е капка в океана на голямата дезинформация, че съществува разумно човечество, че изобщо съществуват някакви правила, норми и морал.

Вчера чух по телевизията жена политичка да говори за кървавочервени линии.

Нали знаете, че червените линии са всъщност лъжи, които ни пробутват преди избори? Червените линии са уж някакви си граници, които партиите не бива да пристъпват. Ами кървавочервената линия – какво е? Да си прережем вените ли, какво да направим, та да очертаем тия граници? Иначе звучи добре – кървавочервена линия.

Такива фигури като Надежда Нейнски, като Грозев, като полуминистър-председателя с неустановено положение Гюров, а преди много години – и Косьо Мишев, са нужни, за да се поддържа жива жаравата на антикомунизма, русофобията и с това да се оправдава голямото плюскане от кацата с мед. Този мед е от пот, от кръв, от вар, от тухли, от кал, от духа на няколко поколения, които бяха изритани и захвърлени в ъгъла, подобно на боклук.

Дезинформация ли е, че от приватизацията забогатяха най-алчните и най-зверовитите? Че забогатя мускулът, а не умът?

Дезинформация ли е, че провинциална България е опоскана от скакалците на демократичната контрареволюция?

Дезинформация ли е, че българите се топим и изчезваме, че губим самочувствие?

Дезинформация ли е, че келемета и всякакви началнически синчета ни пребиват като кучета и се разтапят като духове, и националното издирване е безпомощно? Ние сме безпомощни. Безпомощни сме да си опазим зъбите от юмруци и от боксове.

Дезинформация ли е, че едно шишче на нашата улица в София – пред училището, струва пет евро и седемдесет цента?

Иран, Русия и Китай ли ни ги внушават тия работи?

Толкова ли е страшно, ако една неделя нито един политик не се яви в студията на Светльо Иванов, на Лора Крумова?

Толкова ли е трудно студентите да не отидат на лекции при Цънцарова?

Толкова ли е трудно български професори да не участват в История. БГ и да не унижават нашата памет?

Толкова ли е трудно да кажем на Христо Грозев да си гледа работата и да ни се маха от главите. Да му плащат хонорара и да изчезва.

Николай Милчев