Дипломацията – реализация за секретарки

Дипломацията – реализация за секретарки ..

Преди 36 години демокрацията обезглави българската дипломация. Под претекст за неуместна лустрация имена от кариерата бяха изхвърлени унизително извън борда. Както множество други сфери и дипломацията се лиши от ценни кадри без да има готовност да ги замести. И така новите дипломати вече 36 години са обект на подигравки и герои на позорни гафове. За подходящо образование при дипломатите отдавна не се говори. Това са хора минали през нечий кабинет, легло, бюро, задна стаичка ... и без да оставят друга следа освен интимна се озовават в попрището на международните отношения. 

Демокрацията ни донесе и една нова дипломатическа порода. Тази на бившите секретарки. А демократичните сили, на които им стигаха 45 години, но се готвеха да рушат през следващите 55, ни донесоха секретарката станала известна като хубавото Наде. Времето, в което тълпи преднамерено рошави неизвестници се отъркваха перверзно в демокрацията, помахвайки ни от стълбите на Св. Александър Невски, хубавото Наде беше добра инвестиция за нея самата, и удобно празноглавие за издигналите я. Но сега, толкова години по-късно, когато хубавото Наде вече далеч не е така хубаво, защото възрастта не прощава и на хубавите, а с годините и мислите, и действията загрозяват, тя отдавна не е инвестиция, а щета.  

Вече бяхме забравили гафовете й по времето на кризата в Либия с нашите медицински сестри, безследното й изчезване по времето на мандата й в Турция и други имотни и по-лични попълзновения. Само от време на време ни се налагаше да плюем в пазва против уроки, когато се появеше в ефир, за да тълкува събития от световната политика далеч надхвърлящи мисловния й капацитет и представляващи дословна, но недобра рецитация на заучени опорки. 

Преди дни обаче се оказа, че плюенето в пазва няма да бъде достатъчно, защото уроките са едно, но връщането на призраци от миналото изисква по-сериозни езотерични практики. Надето се завърна отново начело на българската външна политика. И само за тези няколко дни сякаш се върнахме в онова време, което сложи началото на края на тази държава. Времето, в което бившите преподаватели по политикономия, идеологически дисциплини или научен комунизъм крадяха на поразия оставайки потоп след себе си. 

След активните празнословия от поемането на длъжността, днес първата външнополитическа дама отново активно се самоизложи. Тя изнесе публична справка за дипломатите в пенсионна възраст, които продължават да са на служба към МВнР. Допускам, че за предстоящите два месеца тази сянка от миналото се е нагърбила да прави пролетно почистване на служители по сведени списъци. Защото какво е то наше МВР, ако не е наше и МВнР-то. Не страдам за никой настоящ служител на това министерство, защото истинските дипломати отдавна са извън системата, а някои напуснаха и този свят. Но е тежка ирония да говори за пенсионери тази, която е в същата възраст. Докато е по пътищата на политическите свалки отдавна нехубавото Наде е пропуснало да прочете Кодекса за социално осигуряване и таблиците за възрастта за пенсиониране у нас. Тази възраст за жените през 2026г. е 62 години и 6 месеца. А остарялото лице на външната политика е на близо 64 години. 

Докъде се докарахме. Не само вадим призраци от гардероба, ами те са и такива за пенсиониране. Дали госпожата има нужният осигурителен стаж, това не знам, но пенсионирането е времето, което законодателството приема като адекватно за приключване на трудовата дейност. Времето, в което човекът става нетрудоспособен поради навършването на определена възраст. 

Та се питам, когато без наше знание, желание, а още по-малко доверие една срамна личност се връща от тъмнината на миналото, за да бъде нашето уморено и бизличностно представителство пред света, за какво е по-добре да си отиде – за бездарие, за опазване на националната сигурност или най-добре ... за старост.

Мила Герасимова